По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Малък апартамент с две спални, значи около четири хиляди на месец. В такава сграда може би четири хиляди двеста и петдесет.
— Много е.
— Не и когато изкарваш двайсет и пет хиляди месечно.
Звънецът на асансьора звънна вдясно от тях и от него излезе мъж със зелена униформа и кожен колан за инструменти. Човекът от персонала. Той ги доближи и извади връзка ключове от джоба си. Не ги попита нищо. Просто отключи вратата на Тейлър, бутна я навътре и отстъпи крачка назад.
Ричър влезе пръв. Апартаментът изглеждаше празен. Въздухът беше горещ и задушен. От вратата се влизаше във фоайе, голямо колкото телефонна кабина, наляво имаше кухня, а надясно — гардеробна. Дневната беше право напред, а отляво бяха вратите на двете спални — едната по-голяма от другата. Кухнята и дневната бяха безупречно чисти и подредени. Обзавеждането беше в стил модернизъм от средата на века — сдържано и изискано. Тъмен паркет, стени в бледи цветове, дебели вълнени килими. Имаше бюро от явор. Кресло и табуретка за крака с дизайн на Чарлс Име, разположени срещу канапе на Флорънс Нол. Фотьойл на Льо Корбюзие и масичка за кафе на Ногучи. Стилно.
Скъпо. Класически мебели. Ричър ги разпознаваше от фотографиите в списанията, които беше чел. На стената имаше оригинална картина. Градски пейзаж с акрилни бои на платно — жизнен, енергичен и ярък. Имаше много книги, подредени прегледно по азбучен ред. Малък телевизор. Много дискове и висококачествена уредба, която имаше само слушалки. Нямаше колони. Внимателен човек. Добър съсед.
— Много елегантно — отбеляза Полинг.
— Англичанин в Ню Йорк — каза Ричър. — Сигурно е пиел чай.
По-голямата спалня беше почти спартански обзаведена. Бели стени, голямо легло, сиви завивки, италианска лампа за четене на нощната масичка, още книги и още една картина на същия художник. В гардеробната имаше лост за закачалки и рафтове. На закачалките имаше много костюми, сака, ризи и панталони, изрядно подредени по сезони и цветове. Всички дрехи бяха чисти и изгладени. Всички закачалки бяха на еднакво разстояние една от друга. На рафтовете бяха наредени тениски, бельо и чорапи. Купчините бяха спретнато подредени и еднакво високи. На най-долния рафт имаше обувки. Всички бяха солидни английски обувки като тези на Ричър, черни и кафяви, лъснати до блясък. Във всички обувки бяха поставени кедрови ароматизатори.
— Изумително — каза Полинг. — Искам да се омъжа за този човек.
Ричър не каза нищо и продължи към втората спалня. Точно там парите, волята или ентусиазмът на собственика бяха свършили. Беше малко необзаведено помещение. Сякаш никой не живееше в него. Беше тъмно, горещо и влажно. На тавана нямаше крушка. Вътре нямаше нищо друго, освен две тесни железни легла. Бяха поставени едно до друго. Върху тях имаше използвани завивки и възглавници, вдлъбнати от спане. Прозорецът беше закрит с черен плат. Платът беше залепен със скоч за стените — отгоре, отдолу и от двете страни. Но лепенката беше махната от едната страна, така че платът да може да се повдигне, за да се вижда навън или за да влезе въздух.
— Това е — каза Ричър. — Тук са държали Кейт и Джейд.
— Кой ги е държал тук? Човекът, който не може да говори?
— Да — отвърна Ричър. — Човекът, който не може да говори, ги е скрил тук.
52
Полинг пристъпи по-близо до леглата и се наведе, за да огледа възглавниците.
— Дълги тъмни косми — каза тя. — От момиче и жена. Въртели са се цяла нощ.
— Нищо чудно — отвърна Ричър.
— Може би дори две нощи.
Ричър се върна в дневната, за да провери бюрото. Човекът от персонала го наблюдаваше, застанал на прага. Бюрото беше също толкова подредено, колкото и гардеробната, но в него нямаше нищо интересно. Лични документи, финансови документи и договори за наем на апартамента. Първото име на Тейлър се оказа Греъм. Имаше британско гражданство и разрешително за пребиваване в САЩ. Имаше социална осигуровка, застраховка „Живот“ и пенсионна осигуровка. На бюрото имаше телефон. Беше стилен многофункционален апарат, марка „Сименс“. Изглеждаше нов и наскоро инсталиран. Имаше десет бутона за бързо избиране с хартиени табелки в пластмасови джобчета. На табелките бяха написани само инициали. Най-горният номер беше на „Л“. Ричър предположи, че това е Лейн. Той натисна бутона и на сивото прозорче с ясни цифри се изписа телефонен номер, който започваше с код 212. Манхатън. Вероятно Дакота Билдинг. Той натисна всички бутони един по един. В сивото прозорче се появиха последователно три номера с 212, три с 917, два със 718 и един по-дълъг номер, който започваше с 01144. Всички номера с 212 вероятно бяха в Манхатън. Сигурно на приятели, може би включително и на Грегъри, защото на едната табелка пишеше „Г“. Номерата с код 917 бяха на мобилни телефони. Може би на същите хора в случай, че са извън къщи, или пък на такива, които изобщо нямаха стационарен телефон. Кодът 718 означаваше Бруклин. Може би на приятели, които не можеха да си позволят наемите в Манхатън. Дългият номер с код 01144 беше във Великобритания. Може би на семейството. Буквата на табелката беше „С“. Може би майка или баща.