Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
Но третият ме объркваше напълно. След като бях поставил Ларсан в края на извитата галерия, не можех да си обясня как се е възползувал от отиването ми в лявото крило да повикам господин Станжерсон и дядо Жак, за да се върне в стаята на госпожица Станжерсон! Беше много опасно! Рискуваше да бъде заловен… И той го е знаел!… И за малко не се е случило… след като не е имал време да се върне на поста си, както естествено е мислил… За да се върне в стаята, би трябвало да има много важна причина, която да се е появила внезапно след моето тръгване, защото иначе не би ми дал револвера си! Колкото до мен, аз изпратих дядо Жак в края на дясната галерия и естествено мислех, че Ларсан си стои на поста, в края на извитата галерия, а и самият дядо Жак, комуто впрочем не бях обяснявал всички подробности, като е отивал към своя пост, е минал през кръстовището на двете галерии, но не е погледнал дали Ларсан си е на мястото. Тогава дядо Жак е мислел само как по-бързо да изпълни заповедта ми. Тогава коя е била тази непредвидена причина, която е могла да отведе Ларсан в стаята още веднъж… Помислих си, че това можеше да бъде само някакво веществено доказателство, което би го издало! Явно бе забравил нещо много ценно в стаята! Какво обаче?… Беше ли успял да го намери? Спомних си свещта на паркета и прегърбения над нея човек… Помолих госпожа Берние, която чистеше стаята, да потърси… и тя намери едно пенсне… Ето това пенсне, господин председателю!
И Рултабий извади от своето пакетче пенснето, което ни е вече известно.
— Ужасих се, като видях това пенсне… Не бях виждал Ларсан с пенсне… Щом не го е носил, значи не е имал нужда от него… А още по-малко му е трябвало точно в момент, когато му беше особено важно да може свободно да се движи… Какво значеше това пенсне?… Никак не се побираше в моя кръг. Освен ако не е бил собственост на някой далекоглед — сетих се аз изведнъж! В действителност никога не бях виждал Ларсан да пише, не го бях виждал и да чете. Значи възможно беше да е далекоглед! Естествено в Обществената безопасност знаеха, че е далекоглед, ако е бил наистина… бяха виждали и пенснето му, разбира се… Пенснето на далекогледия Ларсан, намерено в стаята на госпожица Станжерсон след мистерията с „тайнствената галерия“ — това вече беше ужасно за Ларсан! Така се обяснява и връщането му в стаята!… И наистина Ларсан — Балмейе е далекоглед, а и това пенсне, което може би ще разпознаят в Обществената, наистина е неговото…
— Виждате ли, господине, каква е моята система — продължи Рултабий, — аз не искам от външните признаци да ми кажат истината, искам само да не вървят срещу тази истина, която ми е посочило острието на моя ум!
За да бъда съвсем сигурен в истината за Ларсан, защото Ларсан в ролята на убиец не беше какво да е явление и човек трябваше да си осигури все пак някаква гаранция, аз имах глупостта да пожелая да видя лицето му. И хубаво си получих наказанието! Мисля, че острието на моя ум си отмъсти за това, че от „тайнствената галерия“ насам не му се бях доверявал напълно… и бях предпочел да търся други доказателства за вината на Ларсан, освен доказателствата в моя ум! Тогава бе нападната госпожица Станжерсон…
Рултабий прекъсва… бърше носа си… силно развълнуван.
— Но какво е правил Ларсан в тази стая? — попита председателят. — Защо на два пъти се е опитал да убие госпожица Станжерсон?
— Защото той я е обожавал, гос’ин председателю…
— Сериозна причина наистина…
— Да, гос’ине, много сериозна причина! Той беше луд от любов, и поради тази, а и поради много други причини е бил способен на всички тия престъпления.
— Госпожица Станжерсон знаеше ли?
— Да, гос’ине, но тя не е знаела естествено, че индивидът, който я преследва така, е Фредерик Ларсан… иначе Фредерик Ларсан не би могъл да се настани в замъка в нощта на „тайнствената галерия“, нито да влезе с нас при госпожицата след покушението. Аз забелязах впрочем, че той се държи в сянка и все наведен… сигурно е търсил с очи изгубеното си пенсне… Госпожица Станжерсон трябва да е търпяла преследванията и атаките на Ларсан под име и под маскировка, които за нас бяха неизвестни, но които тя, тя можеше да разкрие.
— А вие, господин Дарзак? — попита председателят. — Може би госпожица Станжерсон е споделила с вас… Как така госпожица Станжерсон не е говорила никому за това?… Би могла да насочи правосъдието по следите на убиеца… и ако вие сте невинен, това би ви спестило мъката по арестуването!