Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Морис решително беше против това.
— Ако постъпиш по този начин, ти си загубен — рече той. — Ще унищожим Симон, но ще го извършим по законен начин. За хората, които познават закона, това ще е съвсем проста работа.
Морис отиде в секцията и подаде оплакването си.
Но като разбра, че председателят на секцията много-много не дава ухо на оплакването му, Морис изпадна в недоумение. Не можело съдия да застава между двама граждани, еднакво предани на отечеството.
— Добре — рече Морис, — сега разбирам какво трябва да сторя. Според теб да предизвикваш и насъскваш народа да убие някого, който не ти се нрави, е любов към отечеството, а? В такъв случай, съжалявам, че не се съгласих с Лорен. Отсега нататък моят патриотизъм ще бъде такъв, какъвто вие го разбирате. Първият ми опит ще бъде със Симон!
— Гражданино Морис — отговори председателят. — Симон може би не е виновен колкото теб в цялата тази работа. Той е разкрил един заговор по време на своята служба, а ти, който също си бил на служба и, нещо повече, ти си бил поставен на пост именно заради това, да предотвратиш евентуален заговор, не си успял нищо да разбереш. Да не говорим за това, защото излиза, че си бил в истинско споразумение с народните врагове… — Аз? — възкликна Морис. — И таз хубава! Но я ми кажете, гражданино председател, с кого съм се споразумял!
— С Рицаря на Мезон-Руж.
— О, Боже — смая се Морис. — Да съм се споразумявал с Рицаря на Мезон-Руж? Че аз дори не го знам кой е той, аз никога…
— Виждали са те да разговаряш с него — отсече председателят.
— Мен?
— Виждали са те да се ръкуваш с него.
— Аз?
— Да.
— Къде? Как е станала тази работа? — изумен извика Морис. — Гражданино председател — овладя се той, — убеден в своята безпогрешност, ти лъжеш сега!
— Твоята любов към отечеството те отвежда малко по-далеч, отколкото трябва, гражданино Ленде — рече председателят, — но като ти представя доказателства за верността на моите думи, ще се каеш. Ето срещу теб има три рапорта, които те обвиняват!
— Я, моля ти се, остави тази работа! — сопна се Морис. — Нима ме вземаш за толкова глупав, че да вярвам в съществуването на Рицаря на Мезон-Руж.
— Защо да не вярваш?
— Той е просто един мит, с който всеки, комуто е удобно, си служи, за да смазва личните си противници и врагове!
— Прочети доносите тогава.
— Няма да чета нищо — рече Морис. — Продължавам да твърдя, че никога не съм виждал Рицаря на Мезон-Руж, че никога не съм разговарял, нито пък съм се ръкувал някога с него. Нека онзи, който твърди противното и не вярва на моята честна дума, да се яви тук. Знам какво да му отговоря!
Председателят сви рамене. Морис, след като разбра, че не може да излезе на глава с него, стори същото.
След тази сцена заседанието стана мрачно и доста въздържано. Когато то свърши, председателят, който всъщност наистина беше добър патриот, издигнат на този пост единодушно от съгражданите си, се приближи до Морис и му рече:
— Ела с мен за малко, Морис. Искам да ти кажа нещо. Морис тръгна след председателя и те влязоха в някаква стаичка, в близост до залата за заседания.
Председателят погледна Морис право в очите и сложи ръка на рамото му.
— Морис — рече той, — познавах и уважавах баща ти, а това ме кара да обичам и уважавам и теб. Морис, вярвай ми, че загубването на вярата е първият признак за упадък на революционния дух, ти се намираш в голяма опасност. Морис, друже, изгуби ли веднъж вярата си в комуната, човек губи и верността си. Ти не вярваш, че има врагове на народа, и това те кара да минаваш покрай тях, без да ги забелязваш. Това е причината, която, без да съзнаваш, те кара да ставаш оръдие в ръцете на заговорниците.
— Мътните да го вземат, гражданино — рече Морис. — Много добре знам себе си, познавам се като храбър човек, като усърден патриот. Но усърдието ми никога няма да стигне дотам, че да стана върл фанатик. Републиката ни представя повече от двадесет заговора и всичките се приписват на Рицаря на Мезон-Руж. Но ако такъв човек съществува, защо не ни се покаже той, да го видим!
— Значи не вярваш в заговорите? Тогава кажи ми, Морис, не вярваш ли, че цветето, заради което обезглавиха Елоиз Тизон, съществува?
Морис трепна.
— Не вярваш ли в подземната галерия, която е прокопана от мазето под гостилницата на гражданката Плюмо до една от къщите на улица Кордери?
— Не вярвам — отсече Морис.
— Щом е така, направи като апостол Тома — рече председателят, — иди сам да се убедиш!
— Днес не съм дежурен в Тампъл и няма да ме пуснат да вляза — възрази Морис.