Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Атакуването на морската търговия на държави, чиито богатства произтичали най-вече от покупко-продажба, е била напълно очевидна (и изключително изгодна) военна тактика. Няма никакво съмнение, че първите специализирани бойни кораби са изобретени точно с такава цел. И което е още по-важно, транспортирането на войски чрез кораби се превръща в особено привлекателна военна опция за района на Средиземноморието, където в повечето случаи морето е най-краткото разстояние между две точки. При наличието на подобни ценни мишени, въобще не е чудно, че бойните действия в Средиземноморския регион скоро налагат създаването на цели флотилии бойни кораби, чиято основна цел била унищожението на флотата на противника, след което ограбването на търговската му флота се превръщала в безнаказано забавление. Ала като имаме предвид водещата роля на технологията в морските битки, повече от забележителен е фактът, че макар бойните кораби в Средиземно море бързо да достигат стандартния си дизайн, иначе напредничав за времето си, през следващите няколко хилядолетия почти не търпят промени.
След четирите хиляди години съществуване на морската търговия във вътрешни морета като Средиземно, маршрутите постепенно започват да включват на запад Атлантическия бряг на Европа, а на изток — през Арабско море до Индия. Тогава, както и в продължение на още три хиляди и петстотин години, търговските кораби включвали особени комбинации от платна и весла, ала бойните кораби, които трябвало да се движат по-бързо и да маневрират във всички посоки, зависели преди всичко от силата на мускулите — няколкостотин гребци били необходими, за да движат морските съдове, при това с голяма скорост. Тук необходимостта от дисциплина и координация била точно толкова голяма, колкото и при фалангите, независимо дали екипажът се състоял от свободни граждани или от роби.
Широкомащабните бойни действия открай време са налагали технологии на организация и производителност, доста напомнящи на тези в индустриалните общества. Когато през V в. пр.н.е. Гърция се изправя пред заплахата от мощна персийска инвазия, атинските корабостроителници са принудени бързо да въведат методите на масовото производство — започват да произвеждат от шест до осем триреми (галери с три реда весла) всеки месец, в продължение на повече от две години. През 480 г. пр.н.е. Гърция вече разполага с около 250 галери, за чиито екипажи били необходими повече от четиридесет хиляди души. Цялото годно за военна служба мъжко население на Атина влиза във флота, като оставя сухопътната защита на страната на останалите гръцки градове държави. Но всички тези необичайни за времето си усилия дават резултати много бързо — когато гръцката флота, преимуществено атинска, унищожава персийската при Саламис и принуждава император Ксеркс да изтегли силите си от Гърция.
Що се отнася до битката, ако зависи от мен, нито бих рискувал да се бия в залива, нито възнамерявам да вляза в него. Напълно си давам сметка, че липсата на достатъчно водно пространство поставя в неизгодни позиции малка, опитна и бърза ескадра като нашата, принудена да се бие срещу множество зле управлявани кораби. Знайно е, че атаката чрез сблъсък е възможна, само ако човек разполага с достатъчно пространство, за да види врага отдалече, което в залива просто не може да стане. Нито пък би било възможно бързото изтегляне, ако се окажем в капан. Невъзможно е също така да се вкли-ним в редиците на врага, а после да го заобиколим, което е добрата тактика за флотата, с преимущество в плаването и управлението. Вместо това ще бъдем принудени да водим морски действия така, сякаш са сухопътна битка, а при тези обстоятелства предимствата са обикновено на страната, която разполага с по-голям брой кораби. Прочее, можете да бъдете сигурни, че ще взема под внимание всички тези фактори.
формио, в обръщение към атинската флота преди битката при Наупактус, 429 г. пр.н.е.92
92
Thucydides, op.cit., 182–3. Тук Формио се обръща към екипажите на атинската флота преди Битката при Наупактус, 429 г. пр.н.е. Накрая обаче става така, че Формио е подмамен в залива и само за половин час изгубва единадесет от двадесетте си кораба.