Роби на позора

— Така беше действително.

— Но въпросният труп е бил на здраво момиченце, което не е било признато от Вернер за нейното починало от естествена смърт дете.

— Това показание беше твърде фантастично.

— Въпреки всичко се е базирало на истината. По-късно аз ще ви покажа истинското дете на Вернер.

— Как? Какво? Ваша светлост, навремето ние дълго, но напразно го търсихме. Не мислете, че ни е липсвало старание.

— Убеден съм. И така, моля веднага да уведомите господата. Но тайно, много тайно! И вземете този червен шнур със себе си. Ще ни потрябва, ако предположенията ми са правилни.

Съдебният съветник направи необходимите приготовления и се отправи после с княза към файтона, в който чакаше Холм.

— Хер доктор Холм — представи го князът. — Тепърва ще го опознаете. И на неговата прозорливост ще се дължи, ако успеем да реабилитираме една невинна.

Князът насочи файтона към старата патрицианска къща на хер Фон Шарфенберг. Портиерът Крелер видя тримата господа да слизат и се завтече да попита за желанието им.

— Влезте в стаята! — нареди князът. А вече вътре, далеч от ушите на файтонджията, попита:

— Този дом на хер барон Фон Шарфенберг ли принадлежи?

— Да, хер.

— Тук ли е живял неговият управител, някой си хер Петерман?

— Да.

— Преди малко повече от четири години не е ли приел този хер една дама при себе си?

— Фройлайн Фон Вартенслебен? Тя живееше при него.

— Вие също ли бяхте тогава тук?

— Аз живея тук от дълго, дълго време.

— Значи познавате дамата?

— Да.

— Аз съм княз Дьо Бьофур, а този хер е съдебен съветник и директор на Околийския съд. Следователно вие трябва да отговорите…

— Господи Исусе! — изплъзна се от устата на портиера.

— Следователно вие трябва да отговорите на нашите въпроси съобразно истината — продължи князът. — Споменатата дама винаги в добро здраве ли се намираше?

Запитаният се смути, но отговори:

— Здравословното й състояние действително претърпя една няколкодневна промяна, Ваша светлост!

— Каква беше причината?

— Раждането на едно дете.

— Кой беше бащата?

— Никой не знае.

— От какъв пол беше детето?

— Момиченце беше.

— Беше ли доложено за раждането му?

— Да, аз самият го направих.

— Детето здраво ли беше?

— Беше необикновено здраво момиченце.

— Колко дълго остана при майката?

— Докато и тя беше тук. Една сутрин внезапно изчезнаха.

— Къде?

— Никой не знае.

— Къде живееше тази фройлайн Фон Вартенслебен?

— Беше получила при управителя Петерман две стаички.

— Те съществуват ли още?

— Да.

— Но сигурно мебелите са подменени и са подредени по друг начин?

— Не. Всичко си остана, както си беше. Дори покривките, килимите и завесите са запазени.

— По каква причина?

— Не знам. Младият господар така заповяда.

— Имате ли ключове за тези стаи?

— Да.

— Водете ни горе!

Портиерът се подчини на заповедта. Съдебният съветник се намираше в състояние на голяма напрегнатост. Онова, което беше чул, му навяваше предположението, че князът действа по много точна информация.