Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Впрочем Малкълм също притежаваше известен чар. Външният му вид беше добър, а понякога нещо в лицето му й напомняше за Аштън, но когато разгледаше подробно широките скули и месестите устни, не й се удаваше да открие тази прилика. Не се съмняваше, че може да е събуждал плътски желания у някои жени и изглежда, той целеше точно това с предизвикателното си държание. У него имаше някаква суровост, която се проявяваше, когато Робърт Самъртън пиеше твърде много или започваше да става досаден с безкрайните Шекспирови цитати. Тогава устата му се втвърдяваше, а очите му добиваха студен израз. Ядът му беше напълно разбираем, защото Самъртън понякога можеше да изкара и светец от търпение. Тя самата реагираше много остро, когато той се опитваше да злослови по адрес на Аштън и често изпитваше желание да му отговори с думи, които не би забравил лесно. Щом се осмеляваше да клевети Аштън Уингейт, би трябвало да му се напомнят и неговите собствени грешки.
Силният тропот на конски копита пред къщата откъсна Лианор от мислите й. Тя отиде до прозореца и видя карета, която се носеше по алеята към дома. Можеше да е само Малкълм, защото единствено той заставяше кочияша да кара с такава убийствена бързина. Градусът на възбудата или яда му винаги можеше да се познае по скоростта на каретата, но обикновено не му беше необходим специален повод, за да накара да шибат конете до края на силите им. Той беше просто пристрастен към високите скорости и колкото по-бързо препускаха конете, толкова по-добре се чувстваше.
Фактът, че беше използвал каретата в толкова ранен час, показваше, че беше прекарал нощта другаде. Лианор ни най-малко не се разстрои от това, само се питаше къде и в чия компания може да е бил. Предната вечер, малко след като Самъртън напусна имението с каретата си, той самият беше заминал на кон за града. Доста по-късно Самъртън се беше върнал пеша и се бе прибрал със залитане в стаята си. Сега Малкълм седеше в каретата, а конят му беше завързан отзад.
Тя чу тропота на ботушите му по верандата, трясканото на предната врата, от което издрънчаха всички прозорци в къщата, след това бързите му стъпки нагоре по стълбата. Когато го чу шумно да крачи по коридора, се подготви за голяма разправия, макар да не знаеше каква е причината. Но за нейна изненада той се спря пред отсрещната врата. Без да почука, блъсна вратата и нахлу в стаята на Самъртън. Ако гръмотевичното му влизане не беше събудило възрастния мъж, това стори силният рев, който се разнесе веднага след това. След кратка размяна на реплики на висок тон двамата мъже понижиха гласове и само от време на време гневните крясъци на Малкълм показваха, че той далеч не се е успокоил. Лианор не мислеше, че баща й може да раболепничи пред някого. Ядосваше се, че той не прекъсва потока от ругатни и не отвръща на нападките. А още повече я смущаваше пренебрежението, с което Малкълм се отнасяше понякога към Самъртън. Баща й можеше и да се примирява с това, но не и тя!
Закопча пеньоара си, излезе и почука на отсрещната врата. Тя рязко се отвори и Лианор застана срещу Малкълм. Очите му горяха и изглеждаше все още разгневен, но изразът на лицето му моментално се промени. За миг погледът му обходи извивките на тялото й, зле прикрити от пеньоара. После отстъпи встрани и я покани в стаята.
— Влез, мила — каза усмихнато той. — Тъкмо имах малък разговор с баща ти.
— Нямаше как да не чуя — отвърна сухо тя.
Малкълм повдигна вежда, защото укорителният й тон не му беше убягнал.
— Може би трябва да ти обясня. Баща ти направил голяма обиколка из всички кръчми и забравил къде е накарал кочияша да го чака с каретата. Не само че се наложи цяла нощ да търся него и каретата, но трябваше да изслушам и някои от неприятните слухове, които дължим на този впиянчен самохвалко.
Лианор погледна към леглото, където се беше свил Робърт Самъртън. Жалка картина! Раменете му бяха увиснали, беше навел засрамено глава. Поведението му беше напълно непонятно. Много по-естествено би й се сторило, ако заради тези обидни думи той посочеше на Малкълм Синклер вратата. Напоследък много пъти я беше ядосвал, но все пак беше неин баща и тя почувства силен подтик да го защити.