Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Ще ти бъда много задължена, Малкълм, ако не забравяш, че говориш с баща ми. Това е моята къща и тъй като все още не си спомням за теб като за свой съпруг, приемам те по-скоро като гост. Не ме интересува какви слухове е пуснал. Настоявам да се отнасяш към него с малко повече уважение. Ако това не е по силите ти, ще трябва да те помоля да си вървиш, и то веднага.
Очите на Малкълм станаха сурови, когато срещна погледа й, и явно се канеше да й отговори остро, но преглътна и отвърна със скована усмивка:
— Извинявай, любима. Ще се опитам занапред да проявявам повече уважение. Само бях загрижен за репутацията ни тук, в Билокси, и се страхувах, че баща ти може да я е накърнил.
Лианор го удостои с хладна усмивка, без да му отвърне. Робърт Самъртън изглеждаше съвсем объркан от това, че тя го беше защитила, и я гледаше с тъжни, зачервени очи. Бузите му бяха сбръчкани, а кожата под мекушавата му брадичка висеше отпусната. Долната му челюст бе покрита със сива четина. Ризата, с която явно беше спал, бе мръсна и смачкана. Ставаше все по-нервен под изпитателния й поглед, взе да приглажда гънките по жилетката си и се огледа неспокойно за бутилка с уиски. Но не откри никъде своята радост и спасение.
— Аз… ами… — Той облиза с надебелял език сухите си напукани устни и се изкашля продължително. — Не исках никому да причинявам неприятности и мога да разбера, че Малкълм ми се сърди. Няма нужда да се заяждаш с него, мила. За всичко съм виновен аз. Не трябваше да се забравям до такава степен.
Тя хвърли кос поглед към Малкълм, забеляза доволната усмивка на лицето му и изпита желание да я изтрие с някоя остра реплика. Мразеше нахалството и сладострастния израз в очите му, когато се спираха на гърдите й. Страхът, че може наистина да види нещо през тънкия пеньоар, я накара да се извини и да се върне в стаята си.
За голямо нейно неудоволствие няколко секунди по-късно двамата я последваха. Малкълм държеше в ръка плоско куфарче за документи. Баща й се спъна и едва успя да се подпре на писалището, на което седеше тя. Когато забеляза въпросително смръщеното й чело, той закърши смутено ръце и побърза да обясни:
— Аз… е… Малкълм… е, да… той иска да обсъди някакъв делови въпрос с теб, детето ми. — Преглътна тежко и погледът му затърси нещо за пиене.
Лианор посочи с писалката към скрина.
— Там има гарафа със студена вода, ако си жаден.
Самъртън с мъка успя да потисне треперенето на ръката си. Докато наливаше, ясно се чуваше звънтенето на гарафата в ръба на чашата. Изпи една голяма глътка и потръпна от отвращение. Когато вдигна очи, забеляза презрителната усмивка на Малкълм. Зачервените му бузи потъмняха още повече и той остави засрамено чашата.
Малкълм прикри неодобрението си зад маската на мила доброжелателност и се приближи към писалището. Наведе се да целуне Лианор, но тя обърна бързо глава и устните му докоснаха бузата й. Погледна я учудено, когато тя се изправи рязко и застана така, че писмената маса да ги разделя.
— Какво искаш да обсъдиш с мен?
Малкълм сложи плоското куфарче на плота на масата и извади куп книжа.
— Тази сутрин се срещнах в града с нашите адвокати и те ми дадоха тези документи, за да ги подпишеш.
— Добре, остави ми ги, ще ги прегледам през деня.
Малкълм започна несръчно да върти документите в ръце и се покашля. Тя го погледна ядосано и запита:
— Да не би нещо да не ти допада?
— Не, не, само че адвокатите искаха да ги получат още днес следобед. Баща ти ги прегледа подробно и даде вече съгласието си. Няма нищо особено важно, само някои незначителни неща, които трябва да се дооправят.
— Щом се налага да ги върнеш толкова бързо, мога и веднага да ги прегледам. Няма да отнеме много време. — Лианор протегна ръка, но той бързо прибра документите.
— Всъщност — каза Малкълм и ги сложи обратно в куфарчето — дошъл съм да взема баща ти, за да подпише в присъствие на адвоката. Но не искахме да те оставяме сама с прислугата и си помислихме, че подписът ти може да ни спести едно съвместно пътуване. — Той затвори капака на куфарчето.
Робърт Самъртън излезе на верандата. Той трепна, когато слънцето огря лицето му. Бързо се дръпна в сянката на вратата и се подпря, за да не загуби равновесие.
Плъзна поглед над морето и изведнъж се сепна.
— Какво, по дяволите, е това?
Малкълм стисна куфарчето подмишница и се запъти също към двукрилата врата.
— Хайде, ела, трябва да побързаш с обличането, ако искаш да… — Той проследи погледа на Самъртън и изхвръкна на верандата. — По дяволите!
Лианор се питаше какво им става на двамата мъже и се присъедини към тях. Видя с учудване облаците черен дим, които два високи и стройни комина бълваха сред морето. Един речен параход, боядисан в черно, бяло и златно се бореше с неспокойните вълни. Още докато гледаха натам, от предната и задната част на кораба бяха спуснати котви и параходът спря на двеста метра от брега, точни срещу къщата.