Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Но тя все още спеше, свита в големия стол, отпуснала глава на облегалката. Уеб спря до вратата и се вгледа в Роана. Точно така бе спала през нощта, която прекараха заедно — поне доколкото й бе позволил да спи. Ако тогава знаеше колко рядко събитие е за нея истинският, ободряваш сън, нямаше да я буди толкова. Но в края на краищата всеки път тя се бе гушвала в прегръдките му по същия начин, с отпусната на рамото му глава.
Прониза го сладка болка и копнеж. Би искал да я подържи в прегръдките си още веднъж. Можеше да спи в ръцете му колкото пожелае.
Шестнадесета глава
Корлис трепереше, докато се качваше по стълбите, но треперенето бе колкото външно, толкова и вътрешно. Имаше нужда да вземе нещо, и то веднага. Влезе забързано в апартамента си и заключи вратата, а после започна трескаво да претърсва всичките си любими скришни места, малката пролука в дъното на дивана, празното бурканче от крем, долната част на настолната лампа, картонените подложки за обувките й. Намери точно това, което знаеше, че ще намери — нищо, — но толкова отчаяно се нуждаеше от дозата си, че претърси навсякъде.
Как смееше Уеб да й говори по този начин? Винаги го бе мразила, мразила бе и Джеси, мразеше и Роана. Просто не бе честно! Защо да трябва да живеят в Дейвънпорт, докато на нея й се бе налагало да мизерства в онази глупава малка къщурка? А понякога в училище се бяха отнасяли с нея като бедната роднина на Дейвънпортови. Но понякога наистина се случваха и хубави неща, като например убийството на Джеси и обвиняването на Уеб в престъплението. Корлис бе отпразнувала мълчаливо събитието. О, боже толкова трудно се бе оказало да се сдържи да не се разсмее при този обрат на събитията! Но се бе постарала да създаде подходящото впечатление и да изглежда тъжна и скоро след като Уеб си бе тръгнал, нещата се наредиха и нейното семейство се нанесе в Дейвънпорт, където така или иначе му бе мястото през всичките години.
Достатъчно умна бе да стои далеч от твърдите наркотици. Никакво боцкане. Тази гадост можеше да те убие. Обичаше да си пийва, но о-о обичаше и онзи сладък бял прашен. Едно смъркане и всички притеснения изчезваха, чувстваше се на седмото небе, най-добрата, най-красивата, най-сексапилната. Веднъж се бе оказала толкова дяволски сексапилна, че се бе захванала с трима мъже, един след друг, а после и с тримата заедно и ги бе изтощила всичките. Страхотно си бе поживяла, беше се държала фантастично, оттогава не бе правила такъв секс. Би искала да повтори изживяването, но сега й харесваше много повече да се възнася и предпочиташе да се наслаждава на това, а не да се съсредоточава върху чукането. Освен това няколко пъти бе имала леки закъснения в цикъла и трябваше да отиде до Мемфис, където никой не я познава, за да се погрижи по въпроса. Нямаше да позволи някой да й надуе корема и да й развали удоволствието.
Но всичките й скришни места бяха празни. Нямаше никакъв кокаин и никакви пари. Отчаяно обиколи апартамента, опивайки се да измисли нещо. Леля Лусинда винаги държеше доста пари в портмонето си, но то бе в спалнята й, а старата дама бе все още там, така че не можеше да ги докопа. Баба й и майка й бяха отишли да пазаруват и сигурно бяха взели всичките си пари. Но Роана спеше в кабинета… Корлис се засмя, измъкна се от апартамента и забърза по коридора към стаята на Роана. Може би в края на краищата щеше да се окаже добре, че Уеб й бе попречил да тресне онази врата. Нека скъпата малка Роана спи. Глупава кучка!
Тихо влезе в спалнята й. Тя винаги прибираше портмонето си в шкафа като добро малко момиченце. На Корлис й трябваха само няколко секунди, за да го грабне и да преброи парите. По дяволите! Само осемдесет и три долара. Дори разсеян човек като Роана щеше да забележи, ако няколко двайсетачки изчезнат от портмонето му. Точно по тази причина рядко претърсваше портмонето на Роана — тя обикновено не носеше много пари.
Погледна кредитните карти, но устоя на изкушението. Щеше да се наложи да се подписва, за да тегли от тях, а банковият чиновник можеше да познае, че жената пред него не е Роана. Това бе бедата на малките градчета, прекалено много хора се бъркаха в чуждите работи.
Но банковите автомати бяха нещо друго. Ако можеше да открие кода на Роана… Започна внимателно да вади разни листчета от малките отделения на портмонето. Никой не биваше да записва своя код, но всички го правеха. Намери малко, прилежно сгънато листче, на което имаше четири числа. Изкиска се на глас, взе една писалка и записа числата на дланта си. Може и да не бе кодът, но какво й пречеше да опита? Машината можеше само да откаже да й даде парите, но нямаше да се обади на Роана и да я издаде.