Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Но сега вече не бе грозновата, бе се превърнала в поразителна жена с особено изваяна фигура, която едва ли щеше да се промени с възрастта. Непрекъснато се опитваше да устои на съблазънта, не можеше да се възползва от разтърсващата я уязвимост само, за да задоволи похотта си. Но трижди проклети дяволи, вместо да бъде просто уязвима, тя се държеше много резервирано с него, а и повечето време не бе у дома. Сякаш преднамерено го избягваше. Щом Уеб го проумя, нещо го прониза. Дали бе смутена, защото е спала с него? Спомняше си колко затворено бе лицето й на слепващата сутрин. Или негодуваше, че той ще наследи Дейвънпорт вместо нея?
Лусинда твърдеше, че Роана се грижи за управлението на Дейвънпорт по задължение, но дали не грешеше? Роана прикриваше толкова много неща зад спокойното си и отвлечено изражение. Някога бе успявал да отгатне всичко по очите й, сякаш четеше разтворена книга, а сега трябваше непрекъснато да я наблюдава, опитвайки се да разгадае и най-малката искрица, загатваща за чувствата й. Но през повечето време виждаше само умора, която изцеждаше силите й, както и безмълвно търпение, с което я понасяше.
Ако бе предполагал колко грижи ще й създаде проклетото празненство, никога не би се съгласил да го организират. Ако Роана все още работеше, щеше да я накара да престане. Лицето й бе издължено и изпито, а под очите й имаше тъмни кръгове, пряко доказателство за това, че не спи. Безсънието бе едно, а будуването по цяла нощ и непрекъснатата работа през деня — съвсем друго. Трябваше да прави нещо, което да й доставя удоволствие, и Уеб реши, че една дълга и спокойна езда е най-подходяща за случая. Роана не само обичаше да язди, но и физическото натоварване щеше да я измори достатъчно, за да заспи през нощта. Той самият започваше да нервничи, почти всеки ден бе свикнал да прекарва дълги часове на седлото и физическото натоварване, както и успокоителното присъствие на конете, започваха да му липсват.
Влезе в кухнята и се усмихна на Танси, която си тананикаше щастливо, докато шеташе и въпреки че никога не бързаше, успяваше да приготви огромни количества превъзходни ястия. Танси не се бе променила кой знае колко, откакто той се помнеше. Сигурно бе на шейсет и няколко години, но косата й бе все тъй прошарена, както в деня, в който бе дошъл да живее в Дейвънпорт. Бе ниска и набита, а добротата струеше от сините й очи.
— Тази вечер за десерт ще има лимонов пай — рече засмяно тя, тъй като знаеше, че това с един от любимите му сладкиши. — Погрижи се да си оставиш малко място и за него.
— Ще го имам предвид. — Лимоновият пай на Танси бе толкова хубав, че можеше да се наяде само с него. — Знаеш ли къде е Роана?
— Разбира се. Беси току-що бе тук и каза, че госпожица Роана е заспала в кабинета. Да ти кажа, изобщо не съм изненадана. Само като погледнеш горкото дете, веднага ще разбереш, че последните няколко нощи са били доста мъчителни, доста по-тежки от обичайното.
Беше заспала. Облекчението се опита да надделее над разочарованието, тъй като бе очаквал с нетърпение да поязди с нея.
— Няма да я безпокоя — обеща той. — А дали Лусинда се събуди от следобедния си сън?
— Предполагам, но все още не е слязла. — Танси тъжно поклати глава. — Годинките започват да тежат на госпожа Лусинда. Винаги можеш да разбереш кога възрастните хора се отказват от живота по това, че спират да ядат храната, която цял живот са обичали. Предполагам, това е начинът, по който природата с разрешила нещата. Майка ми, лека й пръст, обичаше най-много кисело зеле и кренвирши, но няколко месеца преди да си отиде ми каза, че вече нямали същия вкус и не иска да ги яде.
Любимото ястие на Лусинда открай време бе бамя. Обичаше я пържена, варена, маринована, изобщо всякак.
— Лусинда все още ли яде своята бамя? — тихо попита Уеб. Танси тъжно поклати глава:
— Казва, че тази година бамята не била много вкусна.
Уеб излезе от кухнята и тръгна тихо по коридора. Зави зад ъгъла и спря, когато видя как Корлис, с гръб към него, отваря вратата на кабинета и наднича вътре. Веднага разбра какво се кани да направи. Малката кучка щеше да затръшне вратата и да събуди Роана. Обхвана го бесен гняв и той тръгна решително към Корлис, а тя, все още с гръб към него, отстъпи назад и отвори широко вратата, толкова широко, колкото й позволяваше ръката. Канеше се да затръшне вратата с все сила и точно тогава Уеб я хвана. Стоманените му пръсти се впиха във врата й, тя ахна задавено и замръзна на мястото си.