Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Пъхна усмихнато банковата карта в джоба си. Това бе много по-хубаво от измъкването на някоя и друга двадесетачка от време на време. Щеше да изтегли няколкостотин долара, да върне картата, преди Роана да разбере за липсата й, и да се позабавлява довечера. По дяволите, щеше дори да прибере и разпечатката за сумата на мястото, където Роана слагаше документите си, като по този начин, когато направеше рекапитулацията, тя нямаше да открие несъответствия. Планът бе чудесен, щеше да го използва пак, въпреки че щеше да бъде много по-хитро от време на време да използва и картата на леля Лусинда. Ако успееше да се добере до нея и така да редува двете карти, щеше да бъде прекрасно. Разнообразието бе есенцията на живота. Планът й намаляваше и вероятността да бъде хваната, което в края на краищата бе най-важното: също както и да вземе парите.
Към осем вечерта Корлис вече се чувстваше доста по-добре. След като направи посещение на банкомата, се полута, докато издири редовния си снабдител, но най-накрая го откри. Белият прах я зовеше, искаше й се да го смръкне наведнъж, но съзнаваше, че ще бъде много по-разумно да го раздели на порции, тъй като не се знаеше кога ще може отново да измъкне някоя банкова карта. Позволи си да смръкне само един път, достатъчно, за да я поотпусне малко.
После й дойде настроение да се забавлява. Отиде в любимия си бар, но никой от приятелите й не беше там и тя седна сама. Поръча си обичайното питие — ягодово дайкири, което харесваше най-много заради начина, по който барманът го приготвяше специално за нея, защото въпреки всичко чашата продължаваше да изглежда напълно подходяща за едно добро момиче.
Но колкото по-дълго седеше, толкова повече настроението й спадаше. Опита да се вкопчи в еуфорията, предизвикана от наркотика, но тя се изпари, както винаги досега, и изведнъж на Корлис й се доплака. Дайкирито бе хубаво, но алкохолът не й действаше по същия начин, както кокаинът.
Може би ако бе взела една по-стабилна доза, щеше да се почувства по-добре.
Часовете се влачеха един след друг, а никой от приятелите й не се появяваше. Нима тази вечер бяха отишли другаде и не й се бяха обадили? Почувства паника от усещането да бъдеш изоставена и самотна. Едва ли някой вече бе чул как Уеб я бе заплашил да я изхвърли от Дейвънпорт, все още не.
Отчаяна, отпи от дайкирито, като се опитваше да не избоде окото си с глупавото хартиено тюркоазно чадърче. Или сламката бе прекалено къса, или проклетото чадърче бе пораснало. С първите две чаши не бе имала такъв проблем. Втренчи се в бармана замислено, опитвайки се да отгатне дали не си прави майтап с нея, но той дори не я гледаше, така че вероятно нямаше нищо общо.
Другите две хартиени чадърчета лежаха пред нея. Едното бе жълто, а другото — розово. Ако ги събереше, щеше да се получи хубаво букетче. Уха! Може би трябваше да ги запази, за да ги сложи на гроба на леля Лусинда. Ето това се казва идея, докато дойдеше време старата гарга да пукне, сигурно щеше да събере достатъчно чадърчета, за да направи един наистина хубав венец.
Или можеше да ги натика в гърлото на Уеб Талант. Смърт, причинена от чадърче, звучеше й доста добре.
Следобед, когато я сграбчи изненадващо, негодникът я бе изплашил до смърт. А изразът в очите му — мили боже! Това бе най-студения, най-гадния начин, по който някой я бе поглеждал, и то за нищо! Госпожица Спящата красавица да си подремне и никой да не я безпокои! Като се има предвид, че заслужаваше да си го получи! Корлис се изкиска, но веднага щом си спомни отправените от Уеб заплахи, помръкна.
Мразеше го. Защо той да има всичко? Не го заслужаваше. Винаги се бе дразнила от това, че Уеб бе избраникът, защото не бе по-близък роднина от нея на леля Лусинда. Беше подъл и себичен, но старата кучка щеше да му даде целия Дейвънпорт, а той нямаше да я остави да живее там, след като леля Лусинда умреше. Просто не бе честно!
Колкото и да не харесваше Роана, тя поне бе истинска Дейвънпорт и нямаше да й бъде толкова неприятно, ако наследеше Дейвънпорт. Как ли пък не! Роана бе глупава повлекана и също не заслужаваше Дейвънпорт. Единственото добро нещо, което щеше да допринесе наследяването на имението от Роана, бе, че Корлис можеше да се справи с нея дори с една ръка. Щеше така да сплаши малката мишка, че Роана щеше да й предлага сама пари, вместо да се налага Корлис да й ги измъква.
Но изобщо не бе честно Уеб да получи Дейвънпорт! Леля Лусинда можеше и да не вярва, че Уеб е убил Джеси, но Корлис имаше свое собствено мнение по въпроса, а сега, след като бе видяла онзи поглед в очите му, беше още по-сигурна в правотата си. Вече не изпитваше ни най-малко съмнение, че той е способен да убие. О, за миг дори си бе помислила, че ще убие и нея, и то заради една шега. Просто възнамеряваше да затръшне вратата, а всъщност дори не го беше направила. Но копелето я бе сграбчило за врата, от което още я болеше.