Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Беше толкова изморена, че мина известно време, преди да проумее, че светкавиците не са червени. Нямаше никаква буря.
Някой стоеше на верандата и тъмният силует бе едва видим в сенките.
Той я наблюдаваше.
Уеб.
Позна го веднага, толкова бързо, че не успя да се изплаши от мисълта, че на терасата има непознат. Пушеше и цигарата му светваше, щом я вдигнеше към устните си. Когато дръпнеше, запаленият й край светваше още по-ярко и в този кратък миг по-скоро усещаше, отколкото виждаше чертите на лицето му, рязко очертаните му скули.
Беше се облегнал на парапета, точно извън осветения участък от нейните прозорци. Голите му рамене проблясваха в тъмнината. Носеше само някакви тъмни панталони, вероятно дънки.
Нямаше представа колко време е стоял там, пушейки, наблюдавайки я през стъклото. Вдиша дълбоко и изведнъж усети присъствието му болезнено силно. Бавно отпусна глава в креслото и го загледа. Почувства голотата на тялото си под скромната нощница: гърдите, който бе целувал, бедрата, които бе галил. Дали и той си спомняше онази нощ?
Защо не спеше? Беше почти един и половина.
Той се извърна и хвърли цигарата през парапета към влажната трева долу. Роана автоматично проследи движението, а когато го потърси отново, него вече го нямаше.
Не чу вратите да се затварят. Дали се беше прибрал, или се разхождаше по верандата? Тъй като нейната врата бе затворена, не би могла да чуе шума от неговата. Протегна се и изключи лампата, потапяйки отново стаята си в тъмнина. Без осветлението виждаше много по-ясно балкона, огрян меко от сребристата лунна светлина. Уеб не беше там. Когато се отпусна в леглото, леко трепереше. Защо я бе наблюдавал? Дали го правеше преднамерено, или просто бе стоял на терасата, бе пушил цигарата си и бе погледнал през прозорците й, тъй като лампата й беше включена?
Цялото тяло я болеше и тя скръсти ръце над разтуптяното си сърце. Бяха изминали две седмици от онази нощ в Ногалес и копнежът по горещата му плът, притисната към нейната я изгаряше. Болката от загубата на девствеността й отдавна бе отзвучала и Роана искаше да го почувства отново в себе си. Копнееше да отиде при него в тихата нощ, да се пъхне в леглото му и да му поднесе собственото си тяло.
Сънят никога не се бе оказвал по-далеч.
На следващата сутрин, когато влезе в кабинета, Уеб я погледна внимателно. Бе използвала грим, за да прикрие тъмните сенки под очите си, но резултатът бе минимален.
— Нощта не бе лека, нали? — рязко я попита той. — Успя ли изобщо да поспиш?
Роана поклати отрицателно глава, като се стараеше от изражението й да не проличи физическата й болка.
— Не, но рано или късно ще се изморя достатъчно, за да мога да поспя. Свикнала съм.
Той затвори папката, която стоеше на бюрото пред него, затвори програмата на компютъра и го изключи. После стана решително.
— Иди да се преоблечеш! — заповяда той. — Дънки и ботуши. Излизаме да пояздим.
При думата езда цялото й тяло затрептя нетърпеливо от прилив на енергия. Въпреки умората, самата представа й звучеше божествено. Да чувстваш равномерното движение на коня под себе си, да усещаш свежия бриз, който облъхва лицето ти и изпълва дробовете ти — какво повече би могъл да желае човек? Никакви срещи, никакви предварително уговорени ангажименти, никакво напрежение. Но после си спомни, че все пак имаше уговорки, както и срещи, и въздъхна безнадеждно.
— Не мога. Имам…
— Не ме интересува каква среща имаш — прекъсна я Уеб. — Обади се и кажи, че няма да отидеш. Днес няма да правиш нищо друго, освен да почиваш — и това е заповед.
Въпреки това Роана се поколеба. Цели десет години съществуването й бе съсредоточено върху задълженията й, върху непрестанната й грижа за бизнеса, върху опита й да запълни празнината, оставена от заминаването на Уеб. Трудно бе да обърне гръб на тези навици с десетгодишна давност.
Уеб отпусна ръце на раменете й и я обърна към вратата.
— Това е заповед — повтори твърдо и я тупна леко по задника, за да я отпрати: Уж щеше да бъде плясване, но вместо това докосването му постепенно се превърна в милувка. Отдръпна ръката си, преди пръстите му да обхванат стегнатото дупе, което току-що бе докоснал.
На вратата Роана се поспря и погледна към него. Той забеляза, че се беше изчервила леко. Защото я бе потупал по дупето?
— Не знаех, че пушиш — промълви тя.
— Обикновено не го правя. Една кутия ми стига за месец или дори повече. Накрая повечето ги изхвърлям.
Щеше да го попита защо бе пушил миналата нощ, след като обикновено не пуши, но премълча. Не искаше да му дотяга с лични въпроси по начина, по който го бе правила като дете. Тогава се бе отнасял много търпеливо с нея, но сега знаеше, че се е държала много досадно.