Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Слабият парфюм го упои. Седна отново зад бюрото и прелисти няколко документа, но след известно време изостави опитите да се съсредоточи и се отпусна намръщено назад, замисляйки се отново за Роана.
Никога досега не се беше отдръпвала от него. Просто не преставаше да мисли за това. Почувства страх, сякаш бе загубил нещо ценно. Беше се заклел, че няма да се възползва от нея, по дяволите, дори малко се бе погордял с решението си, тъй като трябваше да си откаже нещо, което наистина желаеше: нея. Но тя бе така дяволски сдържана, сякаш онази нощ в Ногалес никога не се бе случвала, сякаш не бе прекарала детските си години, като вървеше непрестанно по петите му и го гледаше с нямо обожание.
Бе толкова резервирана, толкова сдържана и затворена в себе си! Уеб продължаваше да я гледа усмихнато и очакваше тя да отвърне на усмивката му като в онези забавни мигове, които бяха споделяли преди, но гладкото й, неподвижно лице, както винаги, оставаше сериозно, сякаш вече не можеше да се смее.
Мислите му се върнаха към любовната им нощ. Искаше да види Роана отново да се усмихва, но дори повече от това искаше да разбере дали не носи в себе си неговото дете. При първа възможност щеше да поговори с нея — нещо, което вероятно щеше да се окаже доста по-трудно, отколкото можеше да си представи, предвид промяната в поведението й.
Следващият следобед Роана въздъхна, като се отпусна в голямото кожено кресло и разтри врата си, за да го раздвижи. Спретнатата купчинка надписани покани стоеше, подредена в ъгъла на бюрото, но щом погледна списъка с гостите, разбра, че поне една трета от пликовете чакат да бъдат адресирани.
Веднага щом бе получила съгласието на Уеб за празненството, Лусинда бе започнала да обмисля бойната си тактика. Всеки, който имаше някакво влияние в обществото, трябвате да бъде поканен, което, накратко казано, закръгли списъка с гости на зашеметяващата цифра петстотин. Тълпа, която просто нямаше как да се побере в къщата, макар и толкова голяма като Дейвънпорт, освен ако не искаха да отворят спалните. Лусинда бе несломима, просто щяха да отворят френските прозорци към вътрешния двор, щяха да накичат осветление по дърветата и храстите и щяха да оставят хората да влизат и излизат. А и без това вътрешният двор бе най-подходящ за танци.
Роана бе започнала работа веднага. Нямаше начин Танси да успее да подготви вечеря за толкова хора, така че трябваше да намери доставчик, който да се справи с такова огромно парти в толкова кратък срок, тъй като датата, която Лусинда бе избрала, бе след по-малко от две седмици. Беше избрала тази дата целенасочено, тъй като не искаше да остави на гостите прекалено много време за размисъл, освен необходимото за закупуване на нови тоалети и за насрочване на час при фризьор. Малкото доставчици в областта Шоулс вече бяха заети за тази дата, така че Роана бе принудена да наеме една компания от Хънтсвил, с която никога досега не бе работила. Надяваше се, че всичко ще мине добре.
На тавана имаше купища декорации и стотици лампи, но Лусинда бе решила, че само осветление с мекия успокояващ цвят на праскова ще бъде подходящо. На тавана нямаше лампи с този цвят. След десетина телефонни обаждания Роана бе открила нужното в специализиран магазин в Бирмингам, така че щяха да получат осветителните тела до един ден.
Нямаше достатъчно столове, независимо че поне част от гостите щяха да танцуват или да се разхождат насам-натам. Трябваше да се доставят още столове, да се наеме оркестър, да се поръчат цветя, както и да се намери печатар, който да отпечата поканите моментално. Тъй като те вече бяха готови, Роана се зае с адресирането на пликовете. Пишеше вече три часа и се чувстваше изтощена.
Спомняше си как Лусинда бе правила същото преди години. Веднъж я бе попитала защо не наеме някого да го свърши, тъй като изглежда толкова скучно да седиш с часове и да надписваш стотини пликове. Лусинда бе отвърнала надменно, че една дама трябва да се погрижи лично да покани гостите си, което според Роана означаваше, че това е един от онези южняшки обичаи, които трябваше да се спазват, независимо от абсурдността им. По онова време се бе заклела, че никога няма да й се наложи да върши нещо толкова скучно.