Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Някой седна на съседното столче до нея.
— Струва ми се, че имате нужда от още едно питие — прошепна ласкав мъжки глас в ухото й.
Корлис погледна с пренебрежение мъжа до себе си. Доста добре изглеждаше, но бе малко старичък.
— Изчезвай, деденце.
Той се засмя:
— Не оставяй побелялата коса да те заблуди. Само защото има сняг по покрива не означава, че няма огън в огнището.
— Да, да, и преди сме чували същото — отвърна с досада Корлис. Отпи отново от дайкирито. — Сигурно си твърде стар да вършиш работа, но все още можеш да доставяш известно удоволствие. Колко покъртително! Изчезвай! И не се захващай повече с мен.
— Да не мислиш, че съм тръгнал да те свалям — отвърна той, като звучеше още по-отегчен от нея.
Корлис толкова се изненада от грубостта му, че наистина се вгледа в него. Забеляза гъстата му коса, която бе почти побеляла, и тялото му, все още пращящо от сила и жизненост, въпреки че отиваше към петдесетте. Но очите му бяха това, което прикова вниманието й. Те бяха най-сините очи, които някога бе виждала, очи с хипнотизиращ змийски поглед, стъклени, лишени от каквито и да било емоции. Корлис потреперя, но въпреки всичко бе заинтригувана.
Той кимна към чадърчетата, пръснати по бара:
— Явно пийваш на доста бързи обороти. Да не би да си имала лош ден?
— Не би могъл да си представиш и половината от него — отвърна тя, но после се разсмя — Но нещата тръгнаха на оправяне.
— Е, защо не ми поразкажеш — подкани я той. — Ти си Корлис Спенс, нали? Не живееш ли в Дейвънпорт?
Това бе един от първите въпроси, които й задаваха, когато я срещаха за пръв път. На Корлис й харесваше чувството за отличителност, което й придаваше фамилията, представата, че с по-специална личност. Уеб щеше да й я отнеме и точно за това го мразеше.
— Да, там живея — отвърна тя. — Поне още известно време.
Мъжът вдигна чашата към устата си. От цвета на питието можеше да се заключи, че е чист бърбън. Отпи, без да отклонява студените си сини очи от Корлис.
— Струва ми се, че вече се каниш да се изнесеш оттам. Сигурно с доста неудобно да живееш редом до убиец.
Корлис си спомни как ръката на Уеб се бе впила във врата й и потреперя.
— Истински негодник е — потвърди тя — Скоро ще се махам оттам. Днес направо ме нападна, и то без никакво основание!
— Разкажи ми за това — подкани я мъжът отново и протегна ръка към нея. — Между другото казвам се Харпър Нийли.
Корлис стисна ръката му и потръпна. Може и да бе малко старичък, но в него имаше нещо, което й въздействаше. В момента обаче просто желаеше да разкаже на новия си приятел всичко, което иска да узнае за омразния й Уеб Талант.
Роана съжаляваше за дрямката, която си бе позволила следобеда. В онзи момент ползата й се бе оказала неизмерима, но сега пред нея лежеше една безкрайна нощ. Беше се качила в стаята си в десет, беше минала през ритуалния душ, беше сложила нощницата си, измила зъбите си, бе легнала в леглото — и всичко това за нищо. Веднага бе разбрала, че тази нощ сън няма да има, така че бе станала и се бе свила в креслото. Взела бе книгата, която се опитваше да прочете от няколко нощи, и тя най-после успя да я заинтригува.
Уеб се качи в единайсет и Роана изгаси настолната си лампа, докато го слушаше как взема душ. Наблюдаваше светлината от стаята му и се чудеше дали ще застане между лампата и прозорците, така че да види сянката му на верандата. Не го направи, лампата угасна и в другата стая настъпи пълна тишина.
Светлината от нейната лампа привличаше комарите, затова Роана винаги, когато четеше, държеше вратата към терасата затворена. Така че не успя да чуе дали той отвори своята. Седеше тихо в тъмнината и чакаше, докато той заспи, като се надяваше, че сънят ще споходи и самата нея. Наблюдаваше флуоресцентните стрелки на часовника си, докато подминаха полунощ, и едва тогава включи отново лампата си и продължи да чете:
След около час се прозя и отпусна книгата в скута си. Въпреки че не можеше да заспи, се чувстваше толкова изморена, че искаше да полегне. Погледна навън и забеляза, че в далечината се задава буря, червени отблясъци от светкавици прорязваха небето, но толкова далеч, че не се чуваха гръмотевици. Може би ако отвореше вратата и легнеше в леглото, приближаващата буря щеше да донесе със себе си хладната влага на дъжда. Дъждът бе най-доброто приспивателно, което наистина я унасяше в спокоен сън.