Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Той затвори леко вратата, а после я помъкна по коридора, като продължаваше да стиска силно врата й. Извъртя главата й настрана, така че да вижда лицето й. Едва ли някога в живота си бе бил по-ядосан. Искаше му се да я разтърси като мръсен парцал. От една страна, да събуди Роана от дрямката й не бе нищо повече от дребна и груба шега, предвид това колко отчаяно се нуждаеше тя от този сън. Но Роана наистина се нуждаеше от този сън и злостната постъпка го ядоса най-вече, защото бе напълно безсмислена. Корлис нямаше да постигне или да спечели нищо, като обезпокоеше Роана, просто си бе проклета кучка и той нямаше да се примири с това.
Лицето й, все тъй извърнато към него, издаваше тревогата й. За миг в сините й очи проблесна изненада от това, че са я хванали точно когато смяташе, че е сама, но бързо погледна лукаво, обмисляйки начин да се измъкне от неудобното положение.
— Не се притеснявай да измисляш извинения — сряза я Уеб, като говореше тихо, така че да не обезпокои Роана. — Може би е по-добре да ти обясня някои неща, така че да разбереш по-ясно положението си. Моли се вятърът никога да не предизвика течение в къщата и да не тресне някоя врата, докато Роана спи, или пък котката да не събори нещо. А господ да ти е на помощ, ако самата ти забравиш да пазиш тишина. Защото без значение какво точно се е случило, ако си някъде в имението, ще обвиня теб. А знаеш ли какво ще стане тогава?
Корлис се сгърчи, разбрала, че Уеб няма да я остави да измисли някакво извинение.
— Какво? — присмя му се тя. — Ще извадиш своя верен ръжен?
Ръката му стисна още по-силно врата й и Корлис примижа от болка.
— Ще направя нещо много по-лошо от това — отвърна й той с преднамерено кадифен глас. — Поне от твоя гледна точка. Ще те изхвърля от този дом, и то толкова бързо, че задникът ти ще оставя дири по стълбите. Ясно ли е? Аз наистина изпитвам искрена непоносимост към паразитите, а ти си толкова близо до границата на търпението ми, че вече съм готов да ти помогна да стигнеш до изхода.
Лицето й потъмня от яд и тя се опита да се измъкне от хватката му. Уеб я задържа и повдигна въпросително вежди, сякаш очакваше отговор.
— Копеле такова! — избълва ядно и злобно Корлис — Леля Лусинда смята, че може да принуди хората да те приемат, но те никога няма да го направят. Ще се държат добре с теб заради нея, но веднага щом умре, ще разбереш какво точно мислят. Върна се само защото научи, че тя умира и искаш да получиш Дейвънпорт и всичките пари.
— Така и ще стане — отвърна Уеб и се усмихна. Усмивката му не бе никак добродушна, но и той не бе в настроение. Освободи Корлис и я прониза с презрителен поглед. — Лусинда каза, че ако се върна, ще промени завещанието си. Дейвънпорт ще ми принадлежи, а ти ще изхвърчиш оттук. Но ти си не само кучка, а и много глупава на всичкото отгоре. Както стояха нещата преди, Роана щеше да наследи всичко вместо мен, но ти си се държала с нея като злобна и разглезена пикла. Да не си мислила, че тя ще те остави да живееш тук и след това?
Корлис вирна глава:
— Роана е смотанячка. Мога да се справя с нея.
— Както казах, много си глупава. Сега Роана не се занимава с теб, защото Лусинда е най-важна за нея, а и не иска да я безпокои. Но независимо какво ще стане, ти по-добре започни да си търсиш друго място за живеене.
— Баба няма да ти позволи да ме изгониш.
Уеб изсумтя:
— Дейвънпорт не принадлежи на Глория. И тя няма право на глас.
— Но и на теб не принадлежи! Доста неща могат да се случат, преди леля Лусинда да умре. — Думите й прозвучаха като заплаха и той се почуди какво ли е замислила.
Беше му омръзнало да се занимава с малката кучка.
— Тогава може би трябва да добавя още едно условие: ако започнеш да си отваряш устата прекалено много и да причиняваш неприятности, ще бъдеш изхвърлена за нула време. А сега изчезвай от полезрението ми, преди да реша, че вече ми създаваш повече грижи, отколкото самата ти заслужаваш.
Корлис се отдалечи, поклащайки задник, за да му покаже, че изобщо не се страхува. Може би наистина не се страхуваше, но по-добре да бе взела думите му несериозно.
След минута Уеб отвори тихо вратата на кабинета, за да се увери, че не са събудили Роана с разправията си. Опитал се бе да говори тихо, но на Корлис изобщо не можеше да се разчита да прояви подобна загриженост и той твърдо си обеща, че ако очите на Роана са отворени, Корлис ще изхвърчи на улицата.