Ранни дългове ((книга първа))

Междувременно бях освободен от длъжността главен редактор на в. „Отечествен зов“. Няколко години вече постоянните спорове с врачанското партийно ръководство изостряха взаимоотношенията между редакцията и партийния комитет. И особено с първия му секретар Нано Лалов. В материал на млада журналистка бе поменато името на Иван Велчев, един от групата на Иван Тодоров — Горуня. Внесена бе докладна за снемането ми, в която се говореше за „допусната груба политическа грешка“, за пуснат материал, „в който се дава положителна оценка на осъдения на 15 години затвор за участие в антиправителствен заговор Иван Велчев“.

Споменавам този случай само за да отбележа, че Йордан Радичков изобщо не се повлия от него, за разлика от десетки други, които изведнъж забравиха пътя към дома ми, телефона, довчерашните си думи и клетви. И докато много другите мълчаха, Йордан Радичков ми изпрати трите машинописни страници — „Препоръчителни думи“. Между другото в тях се казваше: „Винаги съм пристъпвал с известно любопитство към всяка една нова работа, ръкопис било, книга било, или непознат човек. Зная, че зад ръкописа, зад книгата или зад непознатия човек се крие един затворен свят. Докато прелиствах книгата на Марин Ботунски имах непрекъснато чувството, че надничам през оградата в чужд двор. Но странно е, че макар и този двор да бе чужд, в него се забелязваха познати родни картинки, нещо с което съм се срещал от по-рано, в по-младите си години. Това до известна степен ме накара да приема пристрастно почти всичко в «Бели брег». Като казвам почти всичко, имам предвид света в който се движат героите на Марин Ботунски.

Този свят ми е познат от по-рано, преди години като журналист кръстосвах същите места кръстосвани сега от Марин Ботунски. Авторът е роден във Врачанско, живял е из всичките тези места, описани в книгата, продължава да живее там и днес. Читателят ще забележи, че неговите чувства и неговото въображение винаги се скитат по родните места, и с някои малки изключения винаги търсят опора в тях. Не бих се наел да давам критическа оценка на написаното в тази книга, това ще направят читателят и литературната критика, но мога да кажа, че написаното в по-голямата си част оставя впечатлението за автентичност. Врачанският край даде на нашата литература много писатели, литературни работници, очеркисти и публицисти. Те толкова много нещо написаха, че съм се чудел понякога от где продължават да изгребват материал за своите писания в това шепа място, затворено между каменния силует на Врачански камък и Дунава. Тука ще се отклоня за малко, за да кажа, че и моя милост няколко години се препъваше в това шепа място и съчиняваше истории, навявани зиме откъм Дунава, или пък нашепвани тихо на ухото от Балкана през всичките сезони на годината. С «Бели брег», един автор роден посред тази земя, идва да ни каже, че всъщност нищо не е изгребано от рудницата, защото тази рудница е самият живот, подвижен, мъчно уловим с перо, постоянно обогатяващ се“.