Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Имах щастието да се срещаме и да си пишем, да бъдем заедно на лов из врачанските земи, да му гостувам в апартамента на бул. „Толбухин“ и в днешния му дом на „Оборище“ 22, той да ми гостува на село и във Враца, да бъдем заедно в редколегията на литературно-художествения алманах „Околчица“, да е автор на предговор към книгата ми „Бели брег“, да имаме човещина и дума за подкрепа на хора и творби. В дневниците, писани през годините, непрестанно се срещат телефонни разговори (с него, със сина му Димитър, с великолепната Сузи, съпругата му, с майка му), записки от оригиналните му изказвания на заседанията на редколегията на „Околчица“, писма, в които приятелски ме съветва как да се лекувам — в истинския и преносен смисъл на думата. Изпълнени са тези писма с оригиналност и човещина, с невероятни проникновения и ненатрапливи литературни напътствия.
И всичко — с взаимност, и продължи толкова много години, за което аз, ученикът, съм безкрайно благодарен.
… Какво щастие, каква радост бе за нас, начеващите в литературното творчество, а и за многобройните читатели на Йордан Радичков, появата на книгите му „Свирепо настроение“, „Неосветените дворове“, „Козята брада“, „Вятърът на спокойствието“, „Коженият пъпеш“, „Ние, врабчетата“, „Нежната спирала“, „Ноев ковчег“… Ами пиесите „Суматоха“, „Януари“, „Лазарица“, „Опит за летене“! Йордан Радичков населяваше литературата и света с тенци и верблюди, скандинавци и скачащи бълхи, дървояди и белите вълци от Турну Магурели, неосветени дворове и барутни буквари, с привързани балони и духови музики, кожени пъпеши и суматоха. Един невероятен, причудлив и омайващ свят, създаден от радичковското въображение, ала почерпен от народния живот, от народните вярвания и страхове…
Този радичковски свят ни изведе с една духовна крачка напред.
Присъствалите на тържеството, организирано от врачанския Клуб на дейците на културата, по случай петдесетгодишнината на писателя, бяха радостно възбудени, но и респектирани от дълбочината на мисълта и прозренията, от необуздаността на хрумванията и въображението. Той омая всички и ни накара да бъдем по-вероятни към невероятното.
По-късно, в редакцията на алманах „Околчица“, бе чествана и шестдесетгодишнината на писателя. Защото много дълго се задържаше Радичковския интерес към Враца — като се започне от ранното му кореспондентство на в. „Народна младеж“ и се мине през близостта му до строителите на Първа атомна — Козлодуй, към развитието на културните институти в нашия край и подкрепата му за творци и хора от Врачанско.
… Сега се виждам напрегнат до крайност — и от преодоляната вече, но ужасна тогава моя болест, а и от срещата с големия писател в домът му на бул. „Толбухин“. Десети юли е, 1981 г. Аз пътувах трудно, Елена, съпругата ми, ме съпровождаше почти навсякъде, с мен беше и Иван Кошничарски. Изпратил съм предварително книгата си „Бели брег“ и сега трябваше да чуя „присъдата“ на големия автор.
В напрегнатостта си хвърлям упрек към Анастас Стоянов, той първи „пусна мухата“. Когато през януари му споделих за книгата, която привършвах, той каза: „Мисля, че ако не бързаш, ако можеш да отложиш за пролетта, ще е по-добре. И Йордан да направи предговор към книгата. Йордан те уважава, знае работите ти — на всяка цена ще напише предговор. Аз ще говоря с него… Ние често се сещаме за теб, мечтаем и за лов, но засега само мечтаем…“ Вярвах ли, не вярвах ли — не знам, но на 23 април Йордан Радичков ме намери в редакцията на в. „Отечествен зов“, където работех тогава. „Марине, Анастас ми се обади, а ти си мълчиш — разбира се че аз ще напише предговор към книгата ти — имам задължение към теб — и приятелско, и земляческо.“
Сега седя в хола, тръпен от очакването, Йордан довършва разговора с полска преводачка, ние пием кафе, майка му ми говори как трудно свиква със София — голема шумотевица, големо чудо. После Йордан идва, Елена и Кошничарски ни оставят сами.
— Какво искам да кажа най-напред — започна Йордан Радичков. — Ти направи добре, дето остана дълго време на едно място. Това ти е дало възможност дълбоко да опознаеш хората от Врачанския край, техните характери, живот, мъдрост. Има нещо много специфично у теб, но нека започнем конкретно… Много ми хареса „Бели брег“. Като белетризиране тя е най-добре (става дума за новелата „Бели брег“, б.а.). Направена е по красив начин, тънък, малко причудлив. Животът е в „Бели брег“, в „Айде, майка“…