Ранни дългове ((книга първа))

Козлодуйският му период е нещо като живот на гранична застава от която България не само премерваше сили, изравняваше и отстояваше техническия си интелект, а се изравняваше с най-развитите страни в атомната енергетика. Все по това време, и не без усилията и настойчивостта на Козма Кузманов бе създаден изключителен по своите възможности кадрови потенциал.

Топлина излъчваше Козма Кузманов към най-близките си — съпругата му Донка Кузманова, инженер — химик, направила много за развитието на Химическия комбинат, на духовността във Врачанския край, стожер и опора на дома му; на тихият, мек и прецизен син Иван; на голямата надежда в семейството — дъщерята Надежда. Но и топлина, която приемаше от тях, и от тези, с които вървеше в обезопасения опасен път. И като я приемаше, пак я превръщаше в светлина, с която осветяваше предметите и живота ни.

Образ на формата, която го е създала, той е най-типичният пример за човек, създаден от техническото успоредяване на България със света. Сам застанал в редиците на тия, които изтеглят страната от мрака към светлината, Козма Кузманов е вечно търсещ и вечно недоволен от постигнатото. Воденицата не се върти от водата, която е изтекла — тази мъдрост може да осмисли усилията му в познанието и в практиката. И увереността му, че няма река, през която не би могъл да премине човекът, и народът ни.

Той не вярва в лесните думи, в лесния живот, в лесната слава. Обича да подгърбва тежки товари. Съвременниците ни ще го нарекат работохолик.

Такъв е.

Но и доброхолик. Човеколюбец. Сърце, отворено за дружност, за кратката, но смислена радост от живота. За чистотата и истината.