Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Именно този поглед направи повече от всичко друго. С дрезгав вик, Хелън се предаде на силните усещания, които заливаха тялото й. С присвити очи тя виждаше как я наблюдава. Насладата, изписана върху лицето му, добави нещо невероятно към нейния оргазъм, нещо неизпитвано досега.
Тя позна точния момент, когато неговата наслада достигна върха. В същото време той я целуна, стенейки в устата й, сега очите му бяха затворени.
Той тежко се отпусна върху нея и изломоти нещо, което я накара да се усмихне. След миг вдигна глава и я погледна.
— Красива си! — и я целуна отново.
Винаги пръв бе ставал от леглото, никога не оставаше да се наслади на споделеното чувство, след като са се любили. Хелън затаи дъх, очаквайки да види какво ще направи сега. То се знае, обърна се… но я взе със себе си, търкулвайки се по гръб. Тя лежеше отпусната върху него, тялото й все още беше свързано с неговото.
Гейб я прегърна, въздъхна дълбоко и затвори очи. Хелън откри идеалното място, където да положи главата си. Тази поза я караше да се чувства невероятно близко до него, сякаш беше завивката, която го пази от студения и жесток свят.
— Гейб? — прошепна тя; искаше й се да поговорят, мислеше си, че той може да я убеди да му отдаде цялото си сърце, ако поговорят още малко.
Никакъв отговор. Хелън вдигна поглед и откри, че очите му са затворени. Дишаше бавно и равномерно и тя с удивление и известно разочарование осъзна, че е заспал. Просто така.
Протегна ръка и загаси лампата. Каза си, че той не се е отдръпнал преднамерено, но това не промени нищо. Гейб се чувстваше твърде уморен, за да се наслади на приятната възбуда след любенето. В края на краищата, миналото неизбежно бе оставило своите следи върху него.
Да си мисли, че пленничеството го е променило само в положителна посока, щеше да е просто наивно. Имаше множество негативни последици — като това внезапно изтощение например. И когато вълнуващата новост на завръщането му помръкнеше, когато тюлените отново го призовяха на служба, кой можеше да каже дали той няма да се върне към старите си навици?
Да. Тя имаше право да е предпазлива. Такъв прекрасен хепиенд съществуваше само в приказките.
Четиринадесета глава
Хелън седеше на пейка пред сградата на колежа и наблюдаваше оживлението на пристанище Анаполис. Малъри се преструваше, че дебне гълъбите по пешеходната алея, а всъщност изучаваше новоприетото академично множество, кръстосващо между закусвалнята и общежитието на задружни групички.
Хелън протегна напред босите си крака, като й се искаше слънцето да пробие тежките облаци, та поне да се погрижи за тена си. Плющенето на платна и дрънченето на вериги се смесваше с писъците на чайките, дъхът на надвиснала буря — с изкусителните кухненски аромати, лъхащи от градските ресторанти.
Тя затвори очи. Въпреки ужасното време тя се усмихваше доволно при спомена за тазсутрешните лудории. На сутринта Гейб се бе оказал буден и преизпълнен с желание да остане цял ден в леглото, но майка й ги беше извикала долу да закусят.
Мелодичният звън на мобилния й телефон я изтръгна от унеса. Намръщено погледна чантичката си, после извади апарата и отвори капачето.
— Ало?
Отсреща последва пауза.
— Хелън, обажда се Джейсън — се чу глас, който тя по-скоро би искала да забрави.
Джейсън Милър, помощник-капитанът.
— Здравей — хладно рече тя, спомняйки си за подозренията на Гейб, че Милър е бил замесен в неговото изчезване.
Скоро след изчезването му Джейсън бе настоял тя да си купи този телефон. Защо не се бе сетила да смени номера. Какво изобщо би могъл да иска от нея сега?
— Обаждам се по заповед на капитан Лъвит — неочаквано каза Милър. — Той би желал Рено да дойде в кабинета му в края на седмицата, ако е възможно. Дотогава капитанът ще отсъства.
Хелън рязко изправи гръб.
— За какво става дума? — попита тя, макар че бе много вероятно Джейсън да не й каже нищо. Работата на тюлените винаги беше строго поверителна.
Той се поколеба, сякаш претегляше колко да й каже.
— Току-що му се обадиха от ФБР. Явно твоят съпруг е изпратил някакви файлове, представяйки се като член на 12-и отряд на тюлените. Лъвит иска да го похвали, това е всичко. Впрочем какво става със спомените му?
Развълнувана от новината, Хелън обърна глава към сградата на колежа, надявайки се Гейб да се появи. От ФБР бяха намерили файловете! Щеше да е щастлив да го чуе!