Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Но, ако ме беше помолил, аз можеше и да се съглася — усмивката й беше тъжна — Но грешката нямаше да е твоя, нали?
Никола поклати глава. Не искаше да обсъжда повече тази тема. Пронизваше твърде близо до кокала. Каза:
— Смяташ ли, че баба ти ще успее да се справи с Изпратеното? Тя е най-обикновена вещица. Няма смисъл да рискуваме и нейния живот — той се обърна и я погледна — Още имаме време да се върнем в Лодун, ако тръгнем веднага.
Мадлин повдигна вежди.
— Това тя ли ти го каза? че е най-обикновена вещица?
— Да.
Мадлин притвори очи за миг.
— Нейното определение за обикновена вещица малко се различава от това на всички останали — тя го погледна — Навремето беше известна Злата Магия.
— О.
Никой не беше виждал жената с това име повече от петдесет години, но Никола беше чувал разкази за подвизите й. Включително и този за лошия барон, макар да не бил барон и да не живял тук. Беше Епископът на Сийборн, който се опитал да прогони от града всички последователи на Старата Вяра и за когото се твърдеше, че приключил земния си път като заточеник на потъващия остров Илкей.
— ясно.
Мадел нахълта в стаята и спря на врата, за да изчегърта калта от дървените си налъми.
— Ако ще оставате за вечеря, по-добре да оскубя някое пиле.
чакаха. Малко преди да се здрачи Никола помогна на Мадел да затвори кепенците.
Беше забравил какво представлява нощта в провинцията. В града можеше да е по-тъмно, там където газените лампи се срещаха рядко, и нагъчканите сгради закриваха светлината на луната и звездите и където улиците и алеите приличаха на тесни ленти мрак, но там никога не наставаше такава тишина, както в една самотна ферма. Струваше ти се че навън е пустош, в която не помръдва нищо, освен вятърът, някакъв празен свят, в който тази малка къща е единствената обител на живи същества.
Мадлин беше заспала на стола и Никола я зави с одеяло, което взе от другата стая.
Мадел плетеше, със съсредоточено изражение, запазено обикновено за сложни математически изчисления, или да речем, хирургически операции. Докато я наблюдаваше, Никола се усмихна. Тя играеше роля, осъзна изведнъж. При обикновени обстоятелства нямаше да му отнеме толкова време, за да забележи, но това бе първият миг на спокойствие, в който успя наистина да я разгледа. Играеше ролята на възрастна, малко простовата селянка, пред публика, състояща се от един човек. Господ му беше свидетел, че Мадлин го правеше твърде често като в чест на този, когото искаше да заблуди, прикриваше зад съвършено изиграната роля истинските си чувства, характер и настроение. Сега видя откъде бе придобила този навик. За да подразни малко Мадел, каза:
— Значи там отиват великите вещици след като се пенсионират?
Мадел се засмя. Липсваха й няколко зъба, но усмивката й бе забележително хищна.
— Значи ти е казала?
— Да. Това ми вдъхна увереност.
Тя изсумтя.
— Е, стара съм, но това не може да се промени. От доста време не съм се занимавала с голяма магия, а и скоро не са ми се мотали в краката таласъми. Напоследък нещо не откривам таласъми; поизчезнали са. Но още ме бива.
Тя довърши реда на плетката си и каза:
— Ти си крадец.
От страна на Злата Магия това не беше много тежко обвинение. Каза:
— Понякога. Понякога не.
Мадлин не ми е казала — добави Мадел — Видях го на лицето ти, когато влезе.
— Благодаря — отвърна Никола с любезна усмивка, сякаш бе направила комплимент.
Навън вятърът се беше усилил и Никола чу да помръдва нещо тежко. Той се стегна, след което си помисли, че може да е огромният дъб, който наполовина закриваше къщата. Понечи да каже нещо, но видя, че Мадел е вдигнала глава от плетивото и очите й са нащрек.
Мадлин се събуди внезапно и се изправи, одеялото се свлече на пода. Звукът се чу отново и вече не приличаше на тежък клон разлюлян от вятъра, а по-скоро на раздвижване на земята. Мадлин прошепна:
— То ли е?
Мадел й махна да замълчи. Тя се изправи, остави плетката и отиде пред камината. Извърна напрегнато глава на една страна и много съсредоточено се заслуша в нощта.
Никола стана и погледна в посока на входната врата, за да се увери, че ключът е превъртян, макар да не знаеше дали това щеше с нещо да помогне.
Мадел се намръщи.
— Ти чуваш ли го, девойко? Ушите ми не са каквито бяха навремето.
— Не — Мадлин поклати глава, сбърчила безпомощно вежди, — Нищо освен вятъра. Знаеш, че никога не ме е бивало за това.
Мадел изсумтя в знак на отрицание, но каза само:
— Трябва да знам къде е.
Мадлин отиде до предния прозорец, а Никола се запъти към задната стая. Тя беше претъпкана с мебели, бюра, сандъци и една огромна спалня с нощни шкафчета. Той духна свещта на стената и отвори кепенците на единствения прозорец, застанал встрани от рамката, в случай че нещо се вмъкнеше оттам. Не виждаше нищо през прашните стъклени плочки, освен осветено от луната празно пространство и групичка дървета и храсти полюшващи се на вятъра. Върна се до вратата.