Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Мадлин беше повдигнала предпазливо пердето на предния прозорец и сега коленичеше на пода, за да надникне през цепката.
— Нищо не се вижда — докладва тя — Май има нещо точно зад големия дъб, но стената на къщата пречи да се види.
— Трябва да знам.
Мадел произнасяше думите с усилие. Лицето и бе напрегнато и сковано, сякаш изпитваше болка.
— Ще изляза отзад и ще проверя — каза Никола на Мадлин. — Намери ми някакво по-дълго въже; ще ми трябва, за да се прибера по него.
Мадлин понечи да каже нещо, сепна се, след което изруга тихо и се изправи на крака. Никола прие това за съгласие.
Той отвори куката на задния прозорец и го повдигна бавно, с надеждата, че всеки издайнически звук ще бъде заглушен от вятъра и че слухът на Изпратеното не е много остър. Въздухът навън беше сух и пронизващ, без следа от дъжда, който обещаваха на пръв поглед облаците и вятърът. Той преметна единия си крак през перваза, намери му опора върху някаква дървена греда отдолу и се измъкна, за да се долепи до каменната облицовка.
Скочи и се приземи на твърдата земя. Не чуваше нищо освен свистенето на вятъра в клоните на дърветата и в сухата зимна трева по полето; имаше чувството, че седи на брега на Шер по време на прилив.
Никола намери пипнешком ниската дървена врата и се промъкна в обора под къщата. Кроткият кон неспокойно потропваше и пръхтеше в яслата си, а козлите препускаха в заграждението си обезумели от ужас. Той стигна до вратата към двора и я открехна.
Вятърът разнасяше пушилка над утъпканата земя и караше дъба да се люлее и поскърцва под тежестта на клоните си. Околните поля бяха пусти и облени от лунна светлина. Никола отвори още малко вратата с намерението да излезе навън, когато мулето в яслата зад него изведнъж нададе рев. Тогава го видя, точно до гигантската сянка на дъба, парче мрак, недокоснато от лунните лъчи, непомръдвано от вятъра. Удиви го размерът му. Нещото, което се вмъкна през пода на къщата е било само част от него, осъзна. Самото същество, каквато и форма да приемаше, бе по-високо от дървото, което закриваше къщата на Мадел.
Той затвори плътно вратата, за да осигури на животните максималната възможна безопасност и се върна към вратата в срещуположния край, като мимоходом потупа мулето по врата.
Мадлин вече беше спуснала въжето от прозореца и го беше завързала за таблата на леглото и той лесно се изкачи. Тя беше застанала в топлата стая, със скръстени ръце и напрегната физиономия, а Мадел чакаше при вратата на спалнята.
— Точно до дъба е — каза Никола, докато заключваше прозореца с куката — Не мога да ти кажа какво е, освен, че е огромно…
Покривът внезапно изскърца и от гредите се посипа прах.
— А, — каза Мадел — Така значи. — и се върна в голямата стая.
Никола и Мадлин се спогледаха и я последваха.
Къщата започна да се люлее. Никола се подпря с ръка на масата. Зачуди се дали онова отново ще се опита да влезе през пода. Най-вероятно. Или през покрива. Тази къща бе по-солидна от онази на площад „Забрава“; от люлеещите се тавански гради падаше повече прах, но стените все още се държаха.
Мадел се взираше в огнището, правеше някакви движения с ръце и мърмореше нещо неразбираемо. Железните тенджери и куки, висящи над печката потракваха по камъка; пламъците пращяха, когато отгоре им попадаше ситен прах и парчета от нагара в комина.
Нещо привлече нагоре погледа на Никола. Камъните, от които бе направен коминът изведнъж се издуха близо до тавана, сякаш онова, което се намираше в него щеше да експлодира в стаята. Изглеждаше невъзможно, но издутината се спусна надолу към огнището, а при преминаването му камъкът изглеждаше почти течен.
Тя изскочи от гърлото на комина, сред облак от сажди и пепел, гигантска ръка, костелива, пожълтяла от тлен, твърде голяма, за да се е провряла през комина, а сега по-голяма дори от огнището.
Никола си помисли, че крещи, макар сам да не разбираше какво. чу Мадлин да ругае. Мадел не беше помръднала. Тя беше в обсега на ръката, замръзнала като статуя, втренчила напрегнат поглед в нещото.
Ръката увисна и Никола видя, че беше оформена като човешка, с пет пръста и съответният брой кокалчета. Времето изглеждаше изкривено; искаше да стигне до Мадел, да я сграбчи за рамото и да я дръпне от там, но не можеше да се помръдне.