Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Значи искаш от мен да се видя с Дрейк?
— Точно така. И да разбереш колкото можеш повече.
— Отврат — възкликна Евънс.
— Разбирам те — каза Кенър. — Но трябва да го направиш. Разчитаме на теб.
Евънс погледна Сара. Тя търкаше сънено очи. Уж току-що беше станала, а беше съвсем спокойна, с гладко лице, красива както винаги — факт, който незнайно защо го подразни.
— Как си? — попита я.
— Трябва да си измия зъбите — каза тя. — Колко остава, докато кацнем?
— Десет минути.
Тя стана и тръгна към задната част на самолета.
Евънс погледна през прозореца. Слънчевата светлина беше ослепителна. Не се беше наспал. Усещаше шевовете на главата си. Тялото го болеше от дългия престой в тясната цепнатина. Опря лакът на страничната облегалка, но и от това го заболя.
Въздъхна.
— Питър — започна Кенър, — тези типове се опитаха да те убият. На твое място не бих бил толкова загрижен кое е редно и кое не, когато ти се открива възможност да си го върнеш.
— Може и да си прав, но аз съм адвокат.
— А току-виж си станал мъртъв адвокат — каза Кенър. — Не ти го препоръчвам.
Със смътно чувство за нереалност, Питър Евънс вля хибридния си автомобил в потока на магистрала „Сан Диего“ — дванайсет платна ревящ трафик върху бетонна настилка, широка колкото половин футболно игрище. Шейсет и пет процента от площта на Лос Анжелис беше запазена за колите. Хората трябваше да се задоволят с останалото. Това беше нечовешко решение и екологичен абсурд. Всичко беше толкова далече, че човек не би могъл да стигне пеша, дори да иска, и замърсяването беше невероятно.
А хора като Кенър можеха само да критикуват добрата работа на природозащитните организации, без чиито усилия околната среда на градове като Лос Анжелис би била много, много по-лоша.
„Трябва да погледнем истината в очите“, помисли си той. Светът имаше нужда от помощ. Отчаяно се нуждаеше от екологична перспектива. И умело манипулираните факти на Кенър не можеха да променят този факт.
Мислите му продължиха в същия дух още десетина минути, докато не пресече Мълхоланд Пас и не се спусна към Бевърли Хилс.
Погледна към дясната седалка. Преработеният мобилен телефон отразяваше светлината. Реши да го занесе в офиса на Дрейк веднага. Да приключи по-бързо с тази история.
Обади се в офиса на Дрейк и поиска да говори с него. Казаха му, че Дрейк е на зъболекар и ще се върне по-късно. Секретарката не знаеше кога точно.
Евънс реши да мине през апартамента си и да си вземе душ.
Остави колата в гаража и пресече малката градина към кооперацията. Слънцето грееше между сградите, а розите си цъфтяха. Красота. Разваляше я само слабата миризма на дим от пура във въздуха. Как може някой да пуши пура и…
— Пет! Евънс!
Той спря. Огледа се. Не видя нищо.
После чу напрегнат шепот, като съскане:
— Обърни се надясно. Откъсни някоя роза, да те вземат мътните.
— Какво?
— Не говори, идиот такъв. И престани да се оглеждаш. Ела насам и откъсни роза.
Евънс тръгна към гласа. Миризмата на дим от пура стана по-силна. Зад преплетените храсти видя стара каменна скамейка, за чието съществуване не беше подозирал. Беше цялата позеленяла. Сгърбил рамене, на скамейката седеше мъж в спортно сако. И пушеше пура.
— Кой сте…
— Не говори — прошепна мъжът. — Колко пъти да ти казвам? Откъсни роза и я помириши. Така ще имаш повод да се забавиш за минутка. А сега ме слушай. Аз съм частен детектив. Нае ме Джордж Мортън.
Евънс помириса розата. И вдиша дим от пура.
— Имам нещо важно за теб — каза мъжът. — Ще го донеса в апартамента ти след два часа. Но искам преди това да излезеш, така че да тръгнат след теб. Остави входната врата отключена.
Евънс завъртя розата в пръсти и се престори, че я разглежда. Всъщност гледаше покрай нея към мъжа на скамейката. Лицето му му изглеждаше някак познато. Сигурен беше, че го е виждал и преди…
— Да, да — каза мъжът, сякаш прочел мислите му. Обърна ревера си да покаже значката отдолу. — Аудио-визуални мрежови системи. Работех в сградата на НФПР. Сега сещаш ли се? Не кимай! За Бога. Просто се качи у вас, преоблечи се и излез за малко. Иди на фитнес или където се сетиш. Просто излез. Онези задници — той кимна към улицата — чакат теб. Така че не ги разочаровай. Хайде, тръгвай!
Апартаментът му беше приведен в идеален ред. Лиза беше свършила добра работа — срязаните възглавници бяха обърнати със здравата страна нагоре, книгите бяха наредени в библиотечната. Разбъркани бяха, но с това щеше да се оправи по-късно.