Алексис Зорбас

— В името божие! — каза Зорбас тържествено.

Той застана начело и всички го последваха с набожно вглъбяване.

Вековни възпоминания от магически обреди се пробуждаха вътре в селските гърди; всички бяха приковали поглед върху попа, сякаш очакваха да го видят как се бори и заклина невидими сили. От хиляди години вече магьосникът вдигаше ръце, ръсеше с китката си въздуха, мърмореше тайнствени всемогъщи слова и лукавите демони бягаха, а от водите, от земята, от въздуха добрите духове тичаха на помощ на човека.

Стигнахме при дупката, изкопана досами морето, в която щеше да бъде поставен първият стълб на въжената линия: работниците издигаха голям боров ствол и го изправяха в дупката; поп Стефанос надяна епитрахила си, взе китката босилек и започна, като гледаше строго, укорно стълба, да тананика заклинанието: „… и издигни го върху здрав камък, за да не могат нито вятърът, нито водата да го повалят… Амин!“

— Амин! — извика Зорбас с гръмък глас и се прекръсти.

— Амин! — извикаха и първенците.

— Амин! — обадиха се последни и работниците.

— Господ да благослови делата ви и да ви дари на Авраам и на Исаак с благата! — изрече благопожеланията си поп Стефанос и Зорбас му мушна в ръката една банкнота.

— Благословен бъди, чадо! — измърмори попът доволен.

Върнахме се в бараката, Зорбас поднесе вино и постни мезета — октоподи, малки сепии, постен боб, маслини, — а след това всички официални лица поеха покрай брега и си отидоха. Магическият обред беше свършил.

— Добре мина всичко! — каза Зорбас и потри ръчищата си.

Съблече се, сложи си работните дрехи, взе една лопата.

— Момчета — извика той на работниците, — напред! В името божие!

През целия онзи ден Зорбас не вдигна глава; хвърли се като бесен на работата. На всеки петдесет метра работниците изкопаваха дупки, забиваха стълбове и потегляха пак право към върха на планината. Мереше Зорбас, изчисляваше, даваше нареждания; нито яде, нито пуши, ни дъх си пое през целия ден. Беше погълнат изцяло от работата си.

— Половинчатите работи — казваше ми той понякога, — половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и не се бой! Повече го е гнус господ от половинчатия дявол, отколкото от архидявола!

Вечерта, като се върна от работа, просна се капнал на пясъка.

— Тук ще спя — каза той — и ще чакам кога ще се съмне, за да се заловим отново за работа. Ще сложа още една смяна, да се работи и през нощта.

— Но защо толкова бързаш, Зорбас?

Той се поколеба за миг.

— Защо ли? Ей тъй, искам да видя дали съм улучил наклона. Ако не съм го улучил, отидохме по дяволите, началство! И колкото по-рано видя, че отиваме по дяволите, толкова по-добре!