Алексис Зорбас
- Автор: Казандзакис Никос
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Куфов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алексис Зорбас». Краткое содержание книги:
— Ей, Зорбас! — извиках му аз. — Вдетини ли се?
— Не се смей! Ама не виждаш ли? Магия са ни направили тук нещо, началство!
Изскочи навън, заигра хоро, затъркаля се по тревата като пролетно жребче.
Слънцето се показа; протегнах ръце напред, за да ги постопля. Напълваха дърветата, издуваха се гърдите, разцъфваше душата като някакво дърво и човек чувствуваше, че и тялото, и душата са направени от една и съща материя.
Зорбас беше вече станал от тревата, косата му беше пълна с пръст и роса.
— Бързо, началство! — извика ми той. — Да се облечем, да се нагласим; днеска ще правим водосвет. Ей сегичка на ще довтасат попът и първенците; и ако ни видят да се въргаляме по тревата — какъв срам ще бъде за дружеството! Слагай тогава колосаните яки и връзките! Слагай сериозните маски! Няма значение, ако нямаш глава — шапка да имаш, това стига… Пфу на тебе, свете!
Облякохме се, приготвихме се, пристигнаха работниците, зададоха се и първенците.
— Стискай се, началство, сдържай си смеха, да не станем за резил.
Най-отпред вървеше поп Стефанос с омазненото си расо и бездънните си джобове. При водосветите, при погребенията, сватбите, кръщенетата, той хвърляше в тези бездни, безредно, всичко, с каквото го черпеха — стафиди, кравайчета, погачи, краставици, кюфтета, коливо, бонбони; а вечерта баба попадия си слагаше очилата и ги отлепяше, дъвчейки…
Зад поп Стефанос — първенците: Кондоманольос кафеджията, който познаваше света, защото беше ходил чак до Ханя29 и беше видял принц Георгиос; барба Анагностис, със снежнобялата си риза с широки ръкави, спокоен и усмихнат; сериозен, официален, учителят с тоягата си; и последен, с бавна, тежка крачка — Маврандонис; носеше черен чембер30, черна риза, черни ботуши. Той поздрави с половин уста, печален и озлобен, и застана настрана, с гръб към морето.
— В името божие! — каза Зорбас тържествено.
Той застана начело и всички го последваха с набожно вглъбяване.
Вековни възпоминания от магически обреди се пробуждаха вътре в селските гърди; всички бяха приковали поглед върху попа, сякаш очакваха да го видят как се бори и заклина невидими сили. От хиляди години вече магьосникът вдигаше ръце, ръсеше с китката си въздуха, мърмореше тайнствени всемогъщи слова и лукавите демони бягаха, а от водите, от земята, от въздуха добрите духове тичаха на помощ на човека.
Стигнахме при дупката, изкопана досами морето, в която щеше да бъде поставен първият стълб на въжената линия: работниците издигаха голям боров ствол и го изправяха в дупката; поп Стефанос надяна епитрахила си, взе китката босилек и започна, като гледаше строго, укорно стълба, да тананика заклинанието: „… и издигни го върху здрав камък, за да не могат нито вятърът, нито водата да го повалят… Амин!“
— Амин! — извика Зорбас с гръмък глас и се прекръсти.
— Амин! — извикаха и първенците.
— Амин! — обадиха се последни и работниците.
— Господ да благослови делата ви и да ви дари на Авраам и на Исаак с благата! — изрече благопожеланията си поп Стефанос и Зорбас му мушна в ръката една банкнота.
— Благословен бъди, чадо! — измърмори попът доволен.
Върнахме се в бараката, Зорбас поднесе вино и постни мезета — октоподи, малки сепии, постен боб, маслини, — а след това всички официални лица поеха покрай брега и си отидоха. Магическият обред беше свършил.
— Добре мина всичко! — каза Зорбас и потри ръчищата си.
Съблече се, сложи си работните дрехи, взе една лопата.
— Момчета — извика той на работниците, — напред! В името божие!
През целия онзи ден Зорбас не вдигна глава; хвърли се като бесен на работата. На всеки петдесет метра работниците изкопаваха дупки, забиваха стълбове и потегляха пак право към върха на планината. Мереше Зорбас, изчисляваше, даваше нареждания; нито яде, нито пуши, ни дъх си пое през целия ден. Беше погълнат изцяло от работата си.
— Половинчатите работи — казваше ми той понякога, — половинчатите приказки, половинчатите грехове, половинчатите добрини докараха света до днешния му хал. Стигни бре, човече, до края, карай и не се бой! Повече го е гнус господ от половинчатия дявол, отколкото от архидявола!
Вечерта, като се върна от работа, просна се капнал на пясъка.
— Тук ще спя — каза той — и ще чакам кога ще се съмне, за да се заловим отново за работа. Ще сложа още една смяна, да се работи и през нощта.
— Но защо толкова бързаш, Зорбас?
Той се поколеба за миг.
— Защо ли? Ей тъй, искам да видя дали съм улучил наклона. Ако не съм го улучил, отидохме по дяволите, началство! И колкото по-рано видя, че отиваме по дяволите, толкова по-добре!
29
Малък град в Крит. — Б. пр.
30
Черният чембер, усукан и овързан около главата през челото, е част от мъжката национална носия в Крит. — Б. пр.