Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Селото бе отражение на истинския Салидар, но с някаква странна отлика, по-странна, отколкото можеше да го направи нощта. Всеки прозорец беше тъмен и във въздуха бе надвиснало странно усещане за празнота. Разбира се, тук не можеше да има никой. Отекна писък на нощна птица, друга се отзова отнякъде, после трета, нещо изтича в близкия храсталак. Но конюшните щяха да са празни, както и коневръзите край селото и кошарите. Диви животни щеше да има много, но не и домашни. Подробностите се меняха при всеки следващ поглед; къщите със сламените покриви си оставаха същите, но някое ведро за вода се оказваше леко отместено или някоя отворена преди малко врати — здраво залостена. Колкото по-ефимерно беше едно нещо в реалния свят, толкова по-променливо беше положението или състоянието му тук, толкова по-неустойчиво беше отражението му.
По тъмната улица от време на време нещо прибягваше смътно, сякаш някой се появяваше и изчезваше с едно мигване на окото. Сънищата на много хора можеха да докоснат Тел-айеран-риод, но съвсем за кратко. Толкова по-добре за тях. Друго свойство на Света на сънищата беше това, че каквото ти се случеше тук, си оставаше истинско, щом се събудиш. Ако човек умреше тук, не се събуждаше. Странно отражение. Само жегата си беше същата.
Нинив застана край нея в бяла рокля на Посветена със седемцветната ивица по подгъва, появиха се и Сюан и Леане. Леане беше възхитително стройна, въпреки че според Елейн почти прозрачната й доманска рокля отнемаше малко от чара й, а освен това непрекъснато менеше цвета си — такива неща се случваха, докато човек не се научеше какво да прави тук. Сюан се справяше по-добре. Беше с обикновена рокля от синя коприна, с косо срязано деколте, дълбоко колкото да се вижда усуканият пръстен между гърдите й. От друга страна, от време на време на роклята й се появяваше дантела, а накитът й се менеше от проста сребърна верижка до изящна плетеница от герданчета с рубини или смарагди, че и подходящи обеци на ушите, и после пак си ставаше проста верижка.
Това, дето висеше на шията на Сюан, беше оригиналният пръстен. Тя изглеждаше стабилна като сградите наоколо. За самата себе си Елейн също си беше стабилна, но знаеше, че в очите на другите изглежда малко мъглява, както Нинив и Леане. Човек можеше да си въобрази, че вижда как лунната светлина преминава през тях. Това се получаваше при копията. Такава, каквато беше тук, можеше да почувства Верния извор, но сайдар беше тъничък някак си, и ако се опиташе да прелее, щеше да е съвсем слабо. С пръстена, който носеше Сюан, нямаше да е така, но това беше цената, която трябваше да плати, след като някой друг знаеше личните й тайни, които не искаше да се извадят наяве. Сюан се доверяваше повече на оригинала, отколкото на копията на Елейн, затова и го носеше — само понякога го отстъпваше на Леане, — докато Елейн и Нинив, които можеха да използват сайдар, се примиряваха с другите.
— Къде са те? — настоя Сюан. Деколтето й заигра надолу-нагоре. Премяната й изведнъж позеленя, а накитът й се превърна в наниз от плоски лунни камъчета. — Не стига, че само ми пречат, ами ме карат и да ги чакам.
Нещо по улицата се раздвижи. Шест жени, обкръжени от сиянието на сайдар. Както обикновено, на Шериам и останалата част от съвета й им се беше присънило, че са в спалните си и излизат навън. Елейн не беше сигурна доколко разбират свойствата на Тел-айеран-риод. Във всеки случай, те винаги настояваха да правят нещата по свой си начин, дори да съществуваше по-добър. Че кой можеше да знае повече от една Айез Седай?
Шестте Айез Седай наистина бяха прощъпалнички в Тел-айеран-риод и премените им се меняха непрекъснато. Първата носеше бродирания айезседайски шал с ресни в цвета на своята Аджа и с Белия пламък на Тар Валон на гърба, после четири от тях се оказаха с шалове, след което — нито една. Понякога се мяркаше лека пътна пелерина, сякаш да ги пази от прахоляка, с Пламъка на Тар Валон било на лявата гръд, било на гърба. Лишените им от възраст лица не показваха с нищо, че ги мъчи жегата — Айез Седай не го показваха никога, — нито някакъв признак, че забелязват как им се менят одеждите.
Бяха също толкова мъгляви, колкото Нинив и Леане. Шериам и другите с нея на свой ред се доверяваха повече на тер-ангреалите, които изискваха преливане, отколкото на пръстените. Те, изглежда, просто не искаха да повярват, че Тел-айеран-риод няма нищо общо с Единствената сила. Елейн поне не можеше да разбере кои от тях използват копията й. Може би три от тях бяха с един малък диск, първоначално железен, с врязани от двете му страни дълбоки спирали и зареден с поток на Дух — единствената от Петте сили, която можеше да се прелее насън. Другите три сигурно бяха с малки плочки, първоначално от кехлибар, с изваяна в тях фигурка на спяща жена. Дори да имаше пред себе си всичките шест тер-ангреала, Елейн нямаше да може да различи оригиналите. Но така или иначе, си бяха копня.