Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Паниката след загубата на „Трешър“, която бе накарала ВМС да вложат пари за подводни проучвания, същият тласък, родил променената „Халибът“, беше задействал и програма за нови методи за оцеляване на дълбочинните водолази. Старият приятел на Брадли, Джон Крейвън, беше контролирал голяма част от тази работа, докато се пенсионира от ВМС. Под негово ръководство възможността водолазите да работят надълбоко напредна с невероятни темпове.
Проблемът беше плашещ. Поддържащият живота въздух на повърхността можеше да убие водолазите в дълбокото. От около 90 метра надолу въздухът се сгъстява дотолкова, че само едно поемане в дробовете съдържа около десет пъти повече от повърхностното количество кислород и азот. При тези концентрации кислородът става отровен, а азотът действа като наркотик — азотна наркоза, — от която водолазите треперят.
Специално обучени водолази от ВМС и учени експериментираха нови рецепти за подводна атмосфера, в която голяма част от кислорода и целият азот се заменяха с хелий, който не е токсичен. При спускането надолу тези газове трябваше да се смесват постепенно съобразно нарастващата потребност на водолазите от кислород. След опитите с животни започнаха експерименти в подводните човешки обиталища, наречени морски лаборатории. Животът в тях, на 600 метра под водата до Ла Хола, Калифорния, беше опасен и лишен от удобства. В един момент тръбите отказаха и една от лабораториите се наклони, но четиримата водолази в нея оцеляха с новата газова смес.
Всичко вървеше добре, докато през 1969 г. една от лабораториите протече. Един водолаз загина, докато се опитвал да я поправи — точно от такава реклама ВМС нямаха нужда само година след загубата на „Скорпион“. Програмата за морските лаборатории бе изоставена безцеремонно и на страничния човек би се сторило, че ВМС напълно са я спрели. Но разработките продължаваха тихо и Брадли и Крейвън се готвеха да използват новата газова смес и новите методи за „наситено гмуркане“ в „Халибът“.
Подводницата се намираше в корабостроителницата в Меър Айлънд до Сан Франциско, където я оборудваха с преносима морска лаборатория — една камера под налягане за водолазите, където да се адаптират към водното налягане на дъното в Охотско море, по което щяха да ходят, за да се закачат към съветския кабел. Но преди „Халибът“ да се промъкне на дъното на Охотско море, Брадли трябваше да спечели нужните на мисията финансови средства и политическа подкрепа.
Службата на Брадли продължаваше да действа като клирингова къща за всички шпионски операции с подводници. Той и хората му събираха списъци с желанията на висшите служители от Агенцията за национална сигурност, Пентагона и Белия дом. От Брадли се изискваше да измисли операцията, която да отговори на тези желания — следене на подводници, наблюдение на изпитания на ракети, събиране на електронни сигнали.27 След това трябваше да лансира мисиите пред флотските командири, които си запазваха правото на последна дума дали и закъде ще тръгнат подводниците им. Брадли вече беше пътувал дузина пъти до Пърл Харбър и Йокосука в Япония за разговори с командири на подводници и си беше спечелил тяхното уважение и доверие. Освен това те харесваха смелата идея за подслушването на кабела.
Лавирането из Вашингтон изискваше повече финес. Все пак Брадли знаеше как да ухажва чиновниците в този град, където информацията беше валута и се разпространяваше много ревниво според неясното определение за „ниво на достъп“. Тук силата се измерваше с успеха, а Брадли разменяше успех срещу одобрения, като опаковаше фактите в романтично замъглени дълбоководни чудеса. Разкрасяваше своите предложения с наследеното сладкодумие, с което неговият баща редеше чудни истории за вино, жени и морета.
Всъщност идеята на Брадли да търси съветски кабел беше вдъхновена не само от драматичното й въздействие, но и от потенциалната й стойност за разузнаването. Ако кабелът наистина съществуваше, откриването и подслушването му щяха да направят далеч повече за престижа на кабинета и финансирането му, отколкото всяка друга мисия. Обикновено парите идваха от плътно засекретени бюджетни пера за други отдели на ВМС. След като почти сравни със земята друг проект на един летец от ВМС, онзи бе готов да разбие носа на Брадли направо там, в Пентагона.
27
Някои от тези мисии бяха също така необичайни, както и въображаемият подводен кабел на Брадли, и не всички успяваха. В началото на седемдесетте години изпратиха серия подводници в Сицилийския пролив, за да разгледат един кабел, с който според американското разузнаване руснаците опитваха да поставят подводна система, която да работи като SOSUS. Тя изглеждаше дори по-добра от хидролокаторните шамандури, потопени от англичаните преди няколко години. Най-напред изпратиха „Тълибий“ (SSN-597) и тя се натъкна на един подозрителен кабел, увиснал над морското дъно. След това изпратиха „Лапон“, за да опита да се прикачи към кабела, но не успяха. Същото опитаха „Сийхорс“ (SSN-669) и NR-1 на Рикоувър. „Сийхорс“ използва хидролокаторите си, за да намери кабела, а после насочи двучленния екипаж на NR-1 до мястото, където миниподводницата щеше да изпълни първата си разузнавателна мисия. Накрая NR-1 се доближи достатъчно до кабела, за да установи, че ВМС са правели салтоморталета заради италиански телефонен кабел, останал от Втората световна война.