Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Всяка телефонна линия, която руснаците разполагат между сушата и базата за подводници в Петропавловск, би трябвало да преминава по дъното на Охотско море. В края на краищата Петропавловск представляваше малко безлюдно пристанище от другата страна на това море, изолирано на полуостров Камчатка и почти скрито сред древни вулкани и непроходими брезови гори. Самото Охотско море беше почти празно с изключение на няколкото рибарски траулера и по някоя и друга подводница, заета с изпитания на ракети.
Руснаците със сигурност смятаха морето за безопасно, като се има предвид, че то бе сгушено между извития полуостров Камчатка и източния бряг на Съветския съюз така, както заливът Чесапийк се вписва в източното американско крайбрежие. Входният път за вражеските подводници или кораби водеше през тесни, плитки канали, прорязващи сушата около контролираните от Съветския съюз Курилски острови. Тези канали можеха лесно да бъдат блокирани при опасност.
Но дори и да имаше кабел, къде точно се намираше? Къде сред всичките тези мили вода лежеше нишката, която не можеше да е по-широка от 15 см?
Брадли прочисти мислите си от диаграмите и картите, освободи се от официалните оценки, от срещите, паметните записки и инструктажи, които поглъщаха като в тресавище разузнавателната му работа във Вашингтон. Затвори очи и се пренесе към по-обикновени пътувания в по-обикновени времена, преди Студената война, преди Втората световна война, във водите от детството си.
Там откри отговор, измамно прост и също така достатъчно странен, за да е истина. Криеше се в спомените от Сейнт Луис от 30-те години, когато беше момче и за да избягат от летните жеги, се качи с майка си на корабче по река Мисисипи. В района, където Мисисипи се среща с Мисури, при Алтън, щата Илиноис, корабчетата плаваха с димящи комини през водата, оцветена в кафяво от тинята, и с километрични заливни тераси от двете страни, по които стърчаха некосени треви, сякаш нарисувани с буен замах от четката на художник, докато зеленото рязко отстъпи място на извисени сиви планини. Отгоре се рееха орли, а жеравите крачеха важно по брега. Точно тази сцена пленяваше повечето от пътниците по реката — тя и оркестърът на корабчето, а и обстановката.
Но за едно момче пътуването беше белязано и с други гледки. Малкият Брадли прекарваше времето с капитаните в рулевата рубка и оттам виждаше редица черно-бели знаци, разположени дискретно по брега. Повечето от тях обозначаваха разстояния и местонахождения. Но имаше и други, както си спомни сега, които гласяха: „Внимание, кабел. Не хвърляй котва.“ Тези знаци се слагаха, за да не би някой идиот да закачи и скъса с лодката си телефонен или електропроводен кабел в плитчините.
Брадли рязко отвори очи, осъзнавайки, че което е истина в Мисисипи, може да е истина и в Охотско море. Точно така можем да открием кабела, мислеше си той. Точно така може да започне една от най-смелите акции за телефонно пиратство през Студената война. „Халибът“ щеше да спипа жертвата си по знаците в някой самотен залив някъде из Съветския съюз, с надпис: „Внимание! Кабел.“
Разузнавателните операции във Вашингтон не се планираха така, но Брадли винаги беше имал богато въображение, понякога прекалено развинтено за сковаността на повечето военни. Той си беше мечтал за евентуално подслушване на кабел почти още от мига, в който пое контрола над „Халибът“. Заедно с хората си прекарваше часове в разговори за възможностите пред подводницата и за този митичен комуникационен кабел. Сканираха и разглеждаха карти на съветските морета и бази и скоро установиха, че три места са особено обещаващи, три места на картата, където съветските военноморски бази бяха разделени от Москва с километри вода: Балтийско море, Баренцево море и Охотско море.
От тях единствено Охотско море беше истински пусто. Покрито с лед девет месеца в годината, морето беше също толкова безрадостно и студено, колкото и Петропавловск, където ядрените подводници и ракетни арсенали стояха засекретени сред сгради, гниещи там повече от век. Съветските военноморски офицери живееха в мрачни жилища сред евтините панели, изградени между отбранителни укрития и радарни инсталации.
Колкото повече се замисляше Брадли за Охотско море и за подводната база в Камчатка, толкова повече разбираше, че „Халибът“ трябва да иде там. Но през първите три, дори и четири години на управление на мисиите й нямаше безопасна възможност хора да излязат от подводницата, да слязат до пясъчното дъно на деветдесет до сто и двадесет метра под повърхността и да свържат подслушвателно устройство към кабела. Брадли трябваше да изчака технологичният напредък да настигне идеите му. И накрая това стана.