Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
— Копеле мръсно — изруга го пилотът, без да се церемони с него в коридора. Брадли не го винеше, никак не го винеше. Но и не съжаляваше. Най-искрено вярваше, че неговата група върши по-добра работа от всеки друг.
Докато програмата му имаше пари, Брадли имаше власт, и то много повече, отколкото един капитан първи ранг от ВМС с четири ленти има правото да очаква. Все още беше подчинен на контраадмирал Фриц Харлфингър, директор на Военноморското разузнаване, а чрез него и на адмирал Елмо Р. Цумвалд младши, който в момента беше командващ военноморските операции. Но с власт или не, Брадли беше все още капитан сред адмирали, един обикновен старши офицер от разузнаването в град, където най-големите шпиони докладваха направо на президента. Не бяха малко и адмиралите, които не можеха да преглътнат отказа му да им се довери. Един човек с особено големи пълномощия в Пентагона настоял, че трябва да одобрява всяка операция, преди Брадли да изпрати в морето някоя шпионска подводница. Брадли не се съгласил.
— Заповедта ви е неправомерна — отговорил на запитването на разярения адмирал. — Освен това аз не работя за вас.
Адмиралът изгледал продължително Брадли. Накрая казал напевно:
— Добре. Това ще ти се размине. Но ще ти кажа нещо, Брадли. Ти никога няма да станеш адмирал.
— Така да бъде — не отстъпил Брадли. — Така да бъде.
След това по войнишки се завъртял кръгом и излязъл, изпълнен със задоволство от драматичния финал. По-късно щеше да има доста време, за да осъзнае, че адмиралът може би ще удържи на думата си.
За момента Брадли мислеше повече за борбата си с ЦРУ за контрола над „Халибът“. Те вече бяха обсебили командването над всички спасителни операции около потопената подводница и все още чакаха Хауърд Хюс да довърши огромния плавателен съд, който да опита да отскубне руската подводница от подводния й гроб. Повечето от тази работа се изпълняваше чрез Националната служба за подводно разузнаване, свръхсекретното съвместно предприятие на ЦРУ и ВМС, която все още се ръководеше предимно от Ленгли. Неприятното бе, че ЦРУ изглеждаше адски заинтересовано да съобщава на медиите новините за най-добрите подводни операции на ВМС и да си приписва заслугата за тях.
Докато тези мисии все още се намираха под пълния контрол на Брадли, не повече от дузина висши офицери знаеха за загубената съветска подводница и за находката на „Халибът“. Сега Брадли виждаше как служители на ЦРУ, назначени към Националната служба за подводно разузнаване, раздаваха наляво и надясно разрешения за достъп до информация. Снимките от операцията „Кадифен юмрук“, а дори и от други подводни шпионски мисии бързо се превръщаха в главната атракция на един цирк, в който билетът е по-важен, отколкото самото представление и етикетите „свръх-секретно“ и „за определено ниво“ правеха спектакъла безкрайно изкусителен.
Брадли гледаше на всеки инструктаж като на потенциално изтичане на информация. Искаше той да е човекът, който ходи при Кисинджър или при главния му заместник генерал Александър Хейг (основния човек за връзка на Кисинджър с военните), и то само когато назрее моментът. Брадли беше работил здравата, за да си извоюва достъп до двамата силни мъже. Капитанът разбираше, че Кисинджър е на най-високото ниво на бюрократичните борби и иска да контролира всичко във връзка с външната политика, както и тайните акции, свързани с нея. Брадли знаеше, че Кисинджър иска сам да избира какво да се представя на Никсън, и то лично от него. Докато мисиите на Брадли носеха разузнавателна информация, той знаеше, че вратата към Кисинджър и Хейг ще бъде отворена. Това беше станало ясно на последното му посещение при Кисинджър във връзка с подвизите на „Халибът“.
Кисинджър закъсня половин час. Влезе, облегна се в един фотьойл, вдигна крак на масата пред себе си, а другия протегна към Брадли.
— Е — поде той с типичния си немски акцент. — Имаш десет минути. Започвай.
Брадли не се стряскаше лесно.
— Доктор Кисинджър, няма да успея за десет минути. Ако разполагате само с десет минути, то по-добре да приключим срещата и да се видим друг път. Защото с десет минути само ще загубя вашето време, а и моето.
— Добре, добре. Ти започни, аз ще ти кажа къде да спреш.
Над четиридесет и пет минути по-късно двамата все още разговаряха. За Брадли това изглеждаше като съкрушителна победа.
Впрочем капитанът знаеше, че новината за търсенето на подводен съветски комуникационен кабел е точно онзи тип изключителна информация, която Хейг би желал да предаде на Кисинджър, и че съветникът по националната сигурност с радост би я представил на Никсън. Брадли нямаше намерение да позволи да му задигнат идеята, преди да е готов с плана си, и затова разказваше за него само на хората, които непременно трябваше да знаят: командващия Тихоокеанския флот и Харлфингър.