Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Все пак брат Алдо беше опитен дипломат, намери сериозни аргументи и около обяд всичките пътешественици бяха на борда. Капитанът разви бясна дейност, резултатът от която беше построяването за час на яка дървена клетка за Клотц.
Екипажът на кораба беше твърде разнообразен в етническо отношение. Повечето моряци бяха тъмнокожи с къдрави коси, вероятно съплеменници на Лучара и на брат Алдо. Други пък приличаха на Хиеро, макар че не всички разбираха метсиански. Хиеро видя двама полуголи мъже с бяла кожа, червеникави коси и очи, подобни на синкавия лед от северните езера. Той беше чел за подобна раса в старинните хроники, но не знаеше, че нейни представители са оцелели.
— Те дойдоха от голям остров на крайния север, който някога е бил наричан Гренландия — каза брат Алдо, като видя удивеното лице на младежа. — Мисля, че са били изгонени от родината им и затова са попаднали тук, така далече от земите им.
— Нима единадесетниците са достигнали до тези далечни земи? — попита Хиеро. Той здраво стисна перилата около каютата, понеже „Морска дева“ излезе от спокойните води на заливчето в открито море и силният вятър рязко я тласна напред.
— По-скоро се опитваме да проникнем там — отговори Алдо. — Ние се стремим да имаме наши агенти във всички територии и страни. Даже в селището на белите диваци, които искаха да нахранят птиците с Лучара, живее единадесетник. Той е помощник на шамана и от него разбрах за твоето появяване. — На лицето на стареца се появи тъжна усмивка. — Да, той беше между… зрителите, но не можеше нищо да предприеме. Щеше веднага да бъде убит, а му предстои да стане следващия шаман. Чрез него смятаме да защитим това племе от влиянието на Нечестивия. Това е положението, Хиеро, и искам да разбереш добре ситуацията.
— С други думи — рязко отсече Хиеро, — вие ни помагате, защото искате да спечелите нещо. Сега ние изцяло зависим от братството и това никак не ми се нрави.
— Много съжалявам — отговори Алдо. — Стараех се да бъда напълно откровен с теб и разбирам, че някои неща те смущават. Казах, че съм твой съюзник, и ще спазя думата си. Що се касае до онзи човек, то неговото решение е взето в името на стратегическата цел. Нима не разбираш това?
— Възможно е — сухо каза свещеникът. — Не съм много опитен в казуистиката. Душата ми тръпне от подобни думи и сействия. Извинете, брате, но сега искам малко да си подремна. Не съм виждал и бледо подобие на истинско легло от момента, когато напуснах Манун. — Той се отправи към палубната кабина, край която Лучара се занимаваше с мечока. Хърм имаше явни признаци на морска болест. Той жално скимтеше и със страх гледаше белите гребени на вълните.
Следващите няколко дни времето беше превъзходно. Пасажерите на „Морска дева“ свикнаха със слабото клатушкане и се наслаждаваха на пътуванито. Мечокът се беше оправил, но Клоти все още проявяваше безпокойство. Затова Хиеро често стоеше до него, галеше го и тихичко го успокояваше. Брат Алдо също така се разбираше много добре с лорса и Хиеро с неволна ревност усети доверието и нежността, които животното изпитваше към стария единадесетник.
Мечокът скоро стана любимец на целия екипаж. Те го считаха за много способно и умно дресирано животно, без да подозират истината за интелекта му. Хърм беше доволен от това, както и от лакомите парчета месо, с които щедро го даряваха моряците.
За пръв път Лучара и Хиеро можеха да забравят за постоянната опасност и притесненията. Чудесният полет на малкото корабче по безбрежната синева на морето под яркото слънце и небесния лазур стана тяхното сватбено пътешествие. През нощта мъничката каюта, предвидливо отстъпена на младите хора, се превръщаше в царство на любовта и нежността.
Капитан Хаймп се оказа отличен компаньон и гостоприемен стопанин. Той поддържаше строг порядък на кораба. От върха на мачтата до трюма „Морска звезда“ блестеше от чистота. Екипажът се справяше отлично със задачите си и беше дисциплиниран и готов за всякакви премеждия. Повечето моряци носеха на кръста си кинжали, а в резерв можеха да използуват внушителното количество мечове, брадви, копия и боздугани, окачени отвън на стената на каютата. Зад кормилото, на юта се намираше стрелометна машина, приличаща на гигантски арбалет. Тя изстрелваше едновременно шест тежки стрели, почти с големината на копия. Техните металически върхове се сториха на свещеника сигурно оръжие.
— Никога не можеш да знаеш какво точно ще ни е необходимо в тези места — каза Хаймп, докато мъжете разглеждаха корабния арсенал. — Тук се въдят огромни риби, които харпунираме, чудовищни зверове и птици, които могат да ни нападнат, а също и пирати. Тук често могат да се срещнат кораби на роботърговците, които винаги са готови да нападнат честния търговец. Отгоре на всичко тук се появяват кораби на Нечестивия. Някои от тях нямат нито весла, нито платна, а се движат с магия. От тях няма начин да се скриеш или да избягаш.