Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Вие сте в правото си да ме уволните, веднага щом се върнете тук, господарке моя — тихо каза той, като се поклони на Елизабет, след което й помогна да се качи на специално подготвената за нея кобила, която бе докарана от един от войните на Джони. После всички войници от клана Кари заедно с лейди Греъм препуснаха по посока на Голдихаус.
Щом навлязоха в Шотландия, повечето от конниците се пръснаха в различни посоки, като само една малка част останаха да ескортират лейди Греъм до Голдихаус. Те яздеха полека, за да не навредят на Елизабет, и често спираха да почиват и да се освежат в крайпътните гостоприемници.
Джони не влезе нито веднъж в тях. Чувстваше се още прекалено ядосан и объркан за учтиви разговори, така че предпочиташе да остави Манроу, Адам и Кинмънт да забавляват Елизабет.
Малко след десет те достигнаха до имението. Всички прозорци на къщата светеха, а фенерите по пътеката бяха запалени. По всичко личеше, че там вече имат готовност да ги посрещнат. Не можеше и да не е така. Още от Джетбург Джони бе пратил вестоносец да предупреди, че идват.
Елизабет си помисли, че ако не я бяха взели против волята й, може би щеше да се радва на това завръщане в Голдихаус. Ако Джони бе дошъл при нея само защото наистина я обича, тя щеше да се чувства безмерно щастлива. Той обаче я отвлече от чисто мъжки подбуди, тъй като не можеше да позволи някой друг да отглежда детето му. Поради тези причини сега тя го ненавиждаше.
Беше се борила прекалено усърдно, за да извоюва независимостта си от мъжете в своя живот. Тя дори се бе отдала на Джони с радостното чувство, че за първи път може сама да решава съдбата си. Той обаче не бе забелязал нейния стремеж към свободата или пък не го беше грижа за това. Тя можеше да е отново собственост на Греъм или на своя баща, само дето Джони реши, че трябва той да я притежава.
Омраза изпълни сърцето и разума й.
Посрещането, което й устроиха в къщата, посмекчи малко нейния гняв. Всички слуги бяха излезли и я посрещнаха възторжено, а старата мисис Райд дори я прегърна като своя собствена дъщеря. Конярят Данкайл Уили й се поклони дълбоко и от името на останалите каза:
— Радваме се да ви видим отново в Голдихаус, милели — в думите му нямаше сервилност, те бяха напълно искрени.
Елизабет бе съпроводена по стълбите до познатата й вече стая в кулата, където я очакваше Хелън.
— Най-добре ще е — каза с усмивка младата прислужница — веднага да си легнете, за да си починете след дългата езда. Аз ще се погрижа за останалото — и с почти момчешки жест тя й показа леглото, което вече бе оправено за нея.
Истински благодарна за грижите на Хелън след този дълъг и богат на преживявания ден, Елизабет се остави в ръцете на прислужницата, която й помогна да се разсъблече. Още преди Хелън да закопчае всички копчета на нощната й роба. Елизабет бе успяла да заспи.
— Горката, толкова е уморена… — промълви Хелън и махна с ръка на останалите слуги да напуснат.
— Изпратете храна веднага щом се събуди — разпореди се мисис Райд. Тя бе застанала до леглото и с майчинска грижа наблюдаваше спокойния сън на Елизабет.
— Шивачката ще бъде тук сутринта, за да й вземе мерки за нови дрехи — продължи тя. — Господарят не иска да я вижда отново в тази сватбена рокля. Той вече изпрати човек в Келсо да доведе мадам Ламиер.
— С рожбата, която носи, наистина ще има нужда от нови рокли — съгласи се Хелън.
— Господарят ще поръча и сватбен костюм за себе си — със задоволство отбеляза мисис Райд.
Двете жени се усмихнаха, радостни от предстоящото събитие. Никой обаче не попита дали Елизабет Греъм е съгласна.
На следващата сутрин Джони влезе в нейната стая точно когато слугите отнасяха подноса със закуската й. Сякаш по предварителна договорка Хелън също последва прислугата, като на вратата се обърна и каза:
— Внимавайте с детето, господарю…
— Какво си й казала? — попита Джони веднага щом Хелън затвори вратата след себе си. — Може би, че съм те отмъкнал като пладнешки разбойник по средата на твоята сватба? Искам да знаеш, че нямам намерение да ти причинявам нищо лошо — каза той и се отпусна на леглото.
След добрия сън Джони вече напълно владееше емоциите си.
Елизабет се отправи към противоположната страна и застана до прозореца. Тя почувства как сърцето й започна да бие ускорено в мига, в който той влезе в стаята.
— Добре ли спа? — попита загрижено Джони.