Потомците на Шанара

— Тази стена дели миналото от настоящето — тихо каза той. — Мястото, на което стоим, се нарича Народен парк, но истинският парк, този от времето на дедите ни — направи пауза и погледна към долината, — е там долу. — Изчака докато го разберат. — Виж, под портата на Федерацията върви козя пътечка. — Пар проследи погледа му и видя разхвърляни каменни блокове, които едвам се подаваха от гората. — Онова е — продължи бунтовникът, — което е останало от истинския Мост на Сендик. Бил е повреден, както са ми казвали, при нападението на Господаря на Магьосниците над града по времето на Панамон Крийл. Няколко години по-късно се срутил целият. Този другият мост — небрежно посочи той — е само за външен вид.

Погледна към Пар:

— Е, схващаш ли?

Пар схвана. Сега мозъкът му трескаво работеше и подреждаше нещата по местата им.

— Ами Мечът на Шанара? — с периферното си зрение улови удивения поглед на Дамсън Рий.

— Някъде там долу е, освен ако не греша — меко отвърна Падишар. — Точно където винаги е бил. Имаш ли нещо да кажеш, Дамсън?

Червенокосото момиче хвана ръката на Пар и го дръпна от стената.

— Затова ли сте дошли, Падишар — гласът и бе гневен.

— Въздържай се от прибързани изводи, прекрасна Дамсън.

Момичето стисна Пар още по-силно.

— Това е опасна работа Падишар. И преди съм пращала хора в Дупката, както добре знаеш, и нито един не се върна.

Падишар се усмихна снизходително:

— Дупката — така тирзианците наричат долината днес. Подхожда й, предполагам.

— Прекалено много рискувате! — настоя момичето.

— Дамсън е очите, ушите и силната ми дясна ръка в Тирзис — продължи меко другият. Усмихна й се. — Кажи му какво знаеш за Меча, Дамсън.

Тя го погледна заплашително и завъртя глава:

— Мостът на Сендик се е срутил по същото време, когато Федерацията е присъединила Калахорн и е завзела Тирзис. Гората, която покрива стария Народен парк, поникнала буквално за една нощ. Новият парк и мост се издигнали почти толкова бързо. Преди няколко години попитах най-старите хора тук какво си спомнят и научих, че всъщност Мечът не е изчезвал от мястото си, а мястото е изчезнало в гората. Хората бързо забравят, особено когато им се казва нещо друго. Почти всички вярват, че е имало само един Парк и един Мост на Сендик — тези, който виждат. Мечът на Шанара, ако въобще е съществувал, просто е изчезнал.

Пар я гледаше с недоверие:

— Гората, мостът и паркът са се променили за една нощ?

— Точно така — кимна тя.

— Магия, приятелю — прошепна Падишар Крийл в отговор на незавършения му въпрос.

— Федерацията не използва магия — продължи объркано спора Пар. — Те я обявиха извън закона.

— Обявиха извън закона използването й от други! — поправи го големият мъж. — Може би, за да я използват по-добре те? Или да разрешат някой друг или нещо друго да я използва? — той наблегна на последната дума.

Пар го погледна остро:

— Имаш предвид Призраците?

Нито Падишар, нито Дамсън казаха нещо. Мозъкът на Пар заработи: Федерацията и Призраците са работили заедно по неизвестни за тях причини? Възможно ли беше?