Талисманите на Шанара

— Те може да се окажат по-бдителни, отколкото очаквате. Може би са готови за всичко.

— В границите на собствения си протекторат? Без да са видели нито един Елф през цялото си пътуване на север? — Тя поклати глава. — Сигурно вече се питат дали изобщо ще намерят някого.

— Може би има Шадуини — тихо каза Трис.

Рен поклати глава.

— Но Шадуините ще бъдат дегизирани като хора и едва ли ще имат желание да се разкрият пред армията. Спомни си, Трис — те действат като остават скрити. Когато се покажат, те загубват анонимност и армията им изпада в паника. Струва ми се, че не биха рискували такова нещо. Не мисля, че ще имат време дори да помисля за това, ако успеем да ги изненадаме.

— Това ще успеем само веднъж.

Тя леко се усмихна.

— Значи трябва да се възползваме колкото се може по-добре от тази възможност, нали? — рече тя и хвърли поглед към Десидио. — Ще можеш ли да ми помогнеш?

Той я погледна със съжаление.

— Искате да кажете, ще мога ли да пристъпя заповедите на генерал Оридио? — въздъхна той. — Те са недвусмислени, но един командир на бойното поле може да си позволи известна самостоятелност. Освен това вие правилно преценихте какво ще стане, ако нищо не направим.

Той погледна останалите.

— Всички ли сте съгласни с това?

Те кимнаха един по един. Той отново погледна към Рен.

— В такъв случай трябва да направя каквото мога, за ви предпазя от вас самите, дори ако това означа да вляза в бой. Генералът няма да одобри това, но надявам се, ще го приеме за логично. Той знае, че аз не разполагам с власт над Летящите ездачи или Дворцовата стража, нито разбира се, над Вас, милейди. — Той млъкна, после добави, сякаш със съжаление — Признавам, че съм изненадан от лекотата, с която успяхте да ни убедите.

— Убеди ви разумът, командире — поправи го тя. — Има известна разлика.

Последва размяна на погледи.

— Уреден ли е въпросът? — попита Тайгър Тай безцеремонно.

— Остава да уточним тактиката, която ще следваме — отвърна Рен. — Оставям това на теб. Но разбери, че аз идвам с тебе. Не, Тайгър Тай, не приемам никакви възражения. Погледни Трис — той вече и усилия не полага да ме убеждава.

Летящият ездач й хвърли мрачен поглед и преглътна всички възражения, които се канеше да направи.

— Кога ще предприемем това, милейди? — попита Ъринг Рифт. Черните му очи проблясваха.

Рен се изправи на крака.

— Тази вечер, разбира се. Веднага щом заспят — тя мина край всеки от тях и се отдалечи. — Ще се измия и ще хапна нещо, повикайте ме, когато сте готови с плана си.

Тя се усмихна доволно на тишината, която остана след нея и не погледна назад.