Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Форейкър мушна факлата в желязна скоба до вратата и се зае с раненото рамо на принца на елфите. След няколко минути той беше превързал ръката и я поставил в импровизирана превръзка през рамо.
— На първо време това ще свърши работа — измърмори той. — Можеш ли да ходиш?
Елфът кимна.
— Ами вратата? — попита той джуджето. — Ако гномите я открият?
— Толкова по-зле за тях — изръмжа Форейкър. — Механизмите би трябвало да я държат затворена. Но ако не издържат, едно влизане с взлом ще предизвика срутване на целия вход. Хайде, ставай. Трябва да тръгваме.
— Накъде водят стълбите?
— Надолу. В Капаал. — Той поклати глава. — Да се надяваме, че останалите ще намерят някакъв друг начин да се доберат до там.
Помогна на Еден да стане и прехвърли здравата му ръка върху рамото си. После взе факлата от поставката.
— А сега, дръж се здраво.
Започнаха да се спускат бавно по стълбата.
Човекът от границата Хелт полетя стремително по стръмния склон. При падането оръжията му се разхвърчаха на всички страни, а ожесточената битка остана зад гърба му горе на върха. Светлините и звуците се завъртяха като в калейдоскоп и изчезнаха в съзнанието му. После се разтресе силно и спря, забит сред храсталак в долния край на склона. Лежеше проснат със странно преплетени ръце и крака. Беше зашеметен и имаше чувството, че сърцето му ще изскочи от гърдите. Внимателно се опита да се измъкне от възела, в който беше стегнат. Изведнъж разбра, че не всички ръце и крака бяха неговите.
— Я по-спокойно! — изсъска глас в ухото му. — Вече почти ме разполови!
Човекът от границата се слиса:
— Слантър?
— Какво си се развикал! — сряза го другият. — Сляп ли си. Заобиколени сме отвсякъде!
Хелт надигна глава и премигна, опитвайки се да се освободи от замаяността. Наблизо трепкаха светлини на факли и в тъмнината се чуваха гласове, които си подвикваха. Внезапно осъзна, че лежи върху дребния гном. Много внимателно се вдигна от другия, олюля се и застана на колене в сенките на храста.
— Точно на ръба ме повлече със себе си! — изсумтя Слантър, слисан и негодуващ. Надигна жилестото си тяло, надникна предпазливо през клоните на храсталака, а далечните светлини се отразиха в очите му.
— По дяволите — изстена той.
Хелт приклекна и се взря в тъмнината. Зад тях склонът, по който се бяха изтъркаляли, се издигаше като огромна зловеща стена на фона на нощното небе. Пред тях, разположили се на стотици ярдове във всички посоки, огньовете на гномската армия, която беше обсадила крепостта Капаал, горяха с яркожълта светлина. Няколко минути Хелт наблюдава огньовете, после отново се отпусна в храста. Слантър се строполи до него.
— Намираме се точно в средата на обсадния лагер — каза той тихо.
По ръба на издатината, от която бяха паднали, вече се виждаше редица от факли, все още доста далеч. Нямаше никакво съмнение, гномите бяха тръгнали след тях.
— Не можем да останем тук. Хелт стана и отново се загледа в преследвачите около тях.
— И къде предлагаш да отидем, човеко от границата? — изрепчи се Слантър.
Хелт поклати бавно глава:
— Ами, дали да не тръгнем по хълма…?
— По хълма ли? И какво ще правим, докато сме на него? Може би ще летим? — поклати глава Слантър. Гномите преследвачи викаха от издатината надолу към лагера. — Няма начин да се измъкнем от тук — заключи горчиво той. Замълча, огледа се замислено и после продължи: — Освен ако случайно не се окажеш гном.
Грубото му жълто лице се обърна и потърси Хелт. Човекът от границата го гледаше, без да каже дума и чакаше.
— Или пък някой от Черните скитници — добави той.
Хелт го погледна изпод вежди:
— Какви ги говориш?
Слантър го доближи още повече:
— Може дори само мисълта за подобно нещо да е лудост, но се обзалагам, че не е по-голяма лудост от всичко, което се случва. Ти и аз, човеко от границата. Черен скитник и гном слуга. Я загърни плътно този плащ и сложи качулката на главата си. Никой няма да се усъмни в теб, повярвай ми. Ти си достатъчно висок. Върви право през тях — направо до портите на тази крепост. Да се надяваме, че джуджетата ще оставят вратата отворена.
Бяха на около десетина ярда от стените, когато проехтя глас:
— Нито крачка напред, гноме!
Слантър мигновено спря и свали ръце:
— Отворете вратите! — извика той плахо. — Ние сме приятели!
Чу се приглушен шепот зад стените и после един глас викна на някого. Вратите обаче оставаха затворени. Слантър се огледа бързо наоколо. Зад мястото, където стояха той и Хелт, гномите отново се раздвижиха.