Островът от предишния ден

— Бог да пази краля — изрекоха в един глас другите трима; бяха очевидно и четиримата мъже всеотдайни, все така верни на един монарх, който в онези дни, ако не беше още изгубил главата си, беше най-малкото на път да изгуби кралството.

Роберто напрягаше ума си. Намирайки сутринта кучето, беше забелязал, че когато го погалеше, то се умиряваше, а когато го бе засегнал по-рязко на едно място, бе проплакало от болка. Много малко стигаше — на кораб, подмятан от морето и вятъра — да се предизвикат в едно болно тяло различни усещания. Може би тези злодеи вярваха, че получават съобщение отдалеч, а всъщност кучето да страдаше и да изпитваше облекчение според това дали вълните го безпокояха или го унасяха. Или още, ако съществуваха, както казваше Сен-Савен, глухите мисли, с движението на ръцете си Бърд да извикваше у кучето реакции според собствените си неизповядани желания. Не беше ли самият той казал, че Колумб се заблудил, защото искал да покаже, че е стигнал по-далеч? Значи съдбата на света зависеше от начина, по който тези луди тълкуваха езика на едно куче? Едно изкъркорване от корема на бедното животно можеше да накара тези жалки люде да решат, че се приближават или отдалечават от мястото, жадувано от също толкова жалки испанци, французи, холандци и португалци? И той беше въвлечен в това приключение, за да поднесе един ден на Мазарен или на младока Колбер възможността да населят корабите на Франция с изтезавани кучета?

Другите вече се бяха отдалечили. Роберто излезе от скривалището си и постоя на светлината на насмоленото си въже пред спящото куче. Докосна главата му. Виждаше в това бедно животно цялото страдание на света, налудничав разказ на някакъв идиот. До такава истина го бе довело неговото бавно изграждане от дните на Казале до този момент. О, ако беше останал като корабокрушенец на безлюдния остров, както искаше рицарят, ако, както искаше рицарят, бе подпалил Амарилида, ако бе спрял своя път на третия остров, сред туземките с цвят на сиена, или на четвъртия беше станал бардът на онези хора! Ако беше намерил Ескондида, Скрития остров, където да се скрие от всички наемни убийци на един безмилостен свят! Тогава не знаеше, че съдбата щеше да му отреди не след дълго един пети остров, може би Последния.