Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Но какво е станало с другия брат? — попита един, когато всички насядаха по местата си.
— И той не е видял нищо по-добро — отговори Бакунин. — Сам си е теглил куршума в главата, когато разбрал, че не ще може да избяга. Той почива в едно селце, недалеч от Москва, ала над него няма никакъв паметник. Ще дойде ден обаче, когато ще му издигнем славен паметник, защото той падна за своя народ.
След това един от съзаклятниците поиска да зададе въпрос на Бакунин.
— Кой е заставил вашия брат да си тегли куршума? Бакунин, кажи името му, за да накажем и него като Врашински.
— Богатият спекулант, милионерът Ягодкин. Настана страшна олелия.
— Да, Ягодкин — каза Бакунин. — Около Москва има грамадни имения и когато ходи там през лятото, той изтезава селяните и безчести жените и дъщерите им.
— Нека и той умре тогава! — викнаха всички в един глас.
— И той трябва да умре — извика Бакунин, — но по друг начин. Ако опожарим една къща или фабрика, нищо няма да постигнем, защото той има много. Не, това не. Трябва да му вземем най-скъпото и най-милото. А това е дъщеря му Клариса, която наскоро се е завърнала от парижки пансион. Ще погубим младата девойка и с това ще му причиним сто пъти по-голямо зло, отколкото ако му отнемем дори живота.
— Значи трябва да убием девойката? — попита Яники.
— Да я убием? Не. Той ще я оплаче и ще я забрави. Няма да убиваме Клариса, но ще я погубим, обезчестим и отвлечем. Това ще съсипе милионера повече, отколкото ако му забием нож в сърцето.
— Планът ти е добър, Бакунин — каза един нихилист, — но не зная как ще го изпълним, защото тази работа не е лека.
— Аз ще се заема с това, но ще ми е нужен един млад красив помощник, който с това ще докаже колко му е драго да бъде полезен за нашето свято дело. Хуго фон Пал, приближи се до мене!
Младежът се разтрепера и лицето му пребледня.
— Тук съм, Бакунин. Какво искаш от мене?
— Избирам тебе — каза той, след като сложи ръка на рамото му. — Ти ще отвлечеш и ще осрамиш Клариса Ягодкина.
— Мене ли избра, Бакунин? — каза поразен Хуго. — Мене? Защо именно мене? Кажи ми да стрелям срещу неприятел или предател и аз не ще се поколебая нито минутка, но да осрамя една невинна девойка — това не отговаря на моята чест и положение.
— Да ти обяснявам защо искам това от тебе няма нужда — каза строго Бакунин. — Аз заповядвам, а ти, Хуго фон Пал, трябва да слушаш!
— Слушам — отговори едва чуто Хуго. — Зная, че трябва да слушам.
— Добре, щом разбираш длъжността си. Утре трябва да пристъпиш към делото.
Хуго се приближи до него и му пошепна:
— Известно ли ти е, Бакунин, че заради полицията аз не мога да се появя в Петербург. А ти, преди да положа клетва, ми обеща, че под някакъв предлог ще ме изпратиш във Франция или Германия.
— Както виждаш, намеренията ми се измениха. А колкото до полицията, няма защо да се страхуваш от нея. С маска и преоблечен можеш да живееш и тук, още повече че ще живееш разкошно, със слуги, коне, екипажи, ще имаш лятна резиденция, така че богатият Ягодкин не ще се поколебае да те вземе за зет. Утре ще узнаеш повечко за това. И най-после, другарите ти очакват да направиш всичко, що можеш.
Хуго се върна на мястото, подпря главата си с ръка, като че нищо не чуваше и виждаше около себе си.
Неочаквано обаче се стресна.
Дочу едно име, което го порази.
Това беше името Феодора Бояновска.
То беше произнесено от Бакунин, който каза още няколко думи и се вдигна голям шум в стаята.
— Феодора Бояновска, да, аз я соча като най-срамна предателка. Знаете всички, че нейният мъж, държавният съветник Бояновски, беше наш член. Една вечер неочаквано го заловили и отвели в Сибир. Той е заточен от собствената си жена — тази красива змия. Тя е агентка на тайната полиция и нейната цел е да привлича съмнителни лица и после да ги предава на полицията. Феодора е погубила някои от нашите другари. И затова, докато още не е предала някого на полицията, предявявам иск срещу нея.
Известно време съзаклятниците мълчаха и шепнеха помежду си.
Бакунин нетърпеливо тропаше с крак.
— Ако не се лъжа, Феодора е подлудила и някои от вас. Иначе нямаше тъй дълго да се колебаете, когато става въпрос да прочетем смъртната й присъда.
— Остави ни да решим — каза един от събраните.
По знак на Бакунин Янаки донесе два съда. В единия имаше черни, а в другия бели топки. В средата на масата поставиха широк съд, покрит с черна кърпа. Всеки нихилист взе по една бяла и по една черна топка. Подир това настъпи гробна тишина. Пръв Бакунин се приближи до масата и хвърли една от топките, като метна черната кърпа така, че да не може да се види каква е топката. Другата остави в единия ъгъл на стаята.