Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Искрената радост, с която двамата посрещнаха новината за годежа й, окончателно убеди Джил, че е постъпила правилно. Каквито и тревоги и съмнения да я разяждаха, гледката на развълнуваните и светнали от щастие Гревис и Петибуа сгря сърцето й. След всичко, което те бяха сторили за нея, нима можеше да постъпи другояче?
Сватбата беше планирана (от семейството на Конър, разбира се, тъй като то имаше достатъчно пари, за да го стори както трябва) за края на лятото и с всички приготовления сега двамата се виждаха много по-рядко отпреди.
— Свърши ли най-сетне? — извика Грейди, докато слизаше по широкото, стръмно стълбище в Батълбрау, най-прочутия публичен дом в Палмарис.
Конър, който седеше на един от пищно тапицираните столове в преддверието, вдигна разсеян поглед към спътника си.
— Какво, само една ли? — подкачи го Грейди. — Тази вечер ще оставиш след себе си поне две доста разочаровани дами!
— Достатъчно, Грейди! — сряза го Конър, а острият му тон не оставяше никакво съмнение в това кой от двамата командва.
По обществено положение синът на Гревис изобщо не можеше да се мери с него и единствената причина, поради която благородникът го търпеше, беше доведената му сестра и негова годеница.
Грейди знаеше твърде много за нощните му подвизи и Конър не смееше да се отърве от него. Вярно, Грейди никога не бе дори намекнал за изнудване, ала Конър го познаваше прекалено добре, за да разбира, че има защо да се бои от привидно кроткия син на гостилничаря.
— Какво не е наред, приятелю? — попита Грейди и се отпусна на съседния стол, закопчавайки панталоните си. — Съвсем си оклюмал. Да не би оковите на брака отсега да ти стягат?
— Ни най-малко! — заяви Конър. — И утре да бе сватбата, пак щях да съм чакал прекалено дълго!
Грейди помълча миг-два, размишлявайки над думите му и търсейки скрития им смисъл.
— И изобщо не се съмнявай в любовта ми към твоята сестра — продължи благородникът. — Тя несъмнено е най-красивата, най-желаната и най-недостъпна…
Конър не можа да довърши и само въздъхна дълбоко, та Грейди трябваше да сложи ръка пред устата си, за да скрие ехидната си усмивка.
— Съвсем те е подлудила — кимна той. — Ето, вече цели пет месеца как прелестите й те тласкат в прегръдките на три жени всяка вечер!
Конър, комуто тази шега изобщо не се видя забавна, го изгледа заплашително:
— Само посмей да й споменеш и думичка и ще почувстваш меча ми в корема си! — предупреди го той, а мрачното му изражение красноречиво говореше, че е напълно сериозен.
Ала Грейди добре разбираше, че го е хванал натясно и бе решил да се позабавлява докрай.
— Е, да, ти открай време си обичал да мушкаш разни неща тук и там — подразни го той.
— Като всеки истински мъж! — заяви Конър. — Нима трябва да се оставя Джили да ме побърка съвсем? Това обаче не означава, че я обичам по-малко. Проумей го веднъж завинаги.
— Спа ли вече с нея? — попита Грейди, ала когато видя гримасата, разкривила лицето на другаря му, побърза да се отдръпне, да не би да получи някоя плесница. — Напълно логичен въпрос! И хич не си мисли, че съм загрижен за целомъдрието й. Че аз досега сто пъти да си бях легнал с нея, стига да не се страхувах от моите старци!
— Както и от мен! — изръмжа Конър.
— О, такива мисли отдавна вече не ми минават през главата — побърза да го увери Грейди — дори намекът, че все още може да има каквито и да било намерения спрямо Джили, бе същинско кощунство, не по-малко страшно от това някой лешояд да се опита да измъкне плячката на ловуващ орел. — Тя е твоя, само твоя. Опасна жена е осиновената ми сестра, по това спор няма. И надали ще се намери мъж, когото да приеме доброволно… освен Конър Билдебург, разбира се.
И като почака няколко секунди, за да се убеди, че събеседникът му няма да го удари, Грейди отново се опита да изкопчи отговор на въпроса си:
— И като заговорихме за Конър Билдебург, ще ми кажеш ли какво стана — сестра ми отстъпи ли вече?
— Не! — призна благородникът с неприкрито раздразнение в гласа. — Ала много скоро ще дойде и този ден.
— В края на лятото, нали така? Или си решил да поускориш нещата?
— Ще изчакам до деня на сватбата — отвърна Конър. — Бои се, знам — девиците винаги се страхуват, но пък оженим ли се веднъж, властта ми над нея става абсолютна. Джили или ще ми даде каквото искам, или ще трябва да си го взема сам!
Грейди мъдро предпочете да преглътне напиращата на устните му забележка относно предполагаемото целомъдрие на осиновената му сестра — това всъщност не беше важно, от значение бе единствено онова, което Конър вярваше.
А той наистина го вярваше и то си личеше във всяко негово движение, в нетърпението му, в почти животинската напрегнатост. Ами да, дори изкусните съблазнителки от публичните домове вече започваха да го отегчават!