Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Скъпа ми Джили — промърмори Грейди, когато другарят му стана от мястото си и изскочи навън. — Ти, лукаво, малко дяволче. Хубаво си го измислила да прилъжеш племенника на барона с целомъдрието си — улови го на въдицата си и сега си играеш с него.
Грейди искрено се възхищаваше на находчивостта на осиновената си сестра, макар и да бе малко стреснат, че момичето, което си мислеше, че познава добре, е способно на подобна хитрост.
— Е, и двамата ще намерят, каквото търсят — продължи той на по-висок глас, докато минаваше покрай две жени, седнали в основата на широкото стълбище, откъдето беше минал Конър.
Жените заинтригувано го изгледаха, но Грейди не спря, тъй като трябваше да настигне другаря си.
— Аз пък най-сетне ще се отърва от теб, скъпа ми сестро. А Конър Билдебург много скоро ще разбере, че изобщо не си си струвала чакането!
Още една проститутка се появи, тъкмо когато Грейди излизаше на улицата. Докато минаваше покрай нея, той улови брадичката й в шепа, а тя му се усмихна изкусително.
— Малката му хитруша — рече Грейди и се приближи още повече до жената, която бе една от любимките му. — Горкият Конър съвсем скоро ще открие, че тя не притежава и малка частица нито от твоите прелести, нито от твоите дарби.
И като я целуна, изтича след другаря си. Още беше ранна вечер, но времето бързо напредваше и не след дълго Конър трябваше да отиде в „Задругата“, за да се срещне с Джил. Все пак, може и да успееха да вместят някак си чашка-две и една игра на зарове.
В Палмарис още дълго щеше да се говори за пищната церемония. Девойки и жени губеха свяст от вълнение, а мъжете гордо се пъчеха, придавайки си колкото се може по-важен вид, и тайничко си мечтаеха те да са на мястото на Конър Билдебург и сега да прекосяват града във великолепната му карета. Каквито и възражения да бяха имали роднините на Конър против обикновеното, израсло на село момиче, те се изпариха в мига, в който Джил им беше представена — прекрасна както външно, така и по душа, тя бързо ги покори. А сега, цялата в бяло, облечена в сатен и дантела, с гъста, руса коса, вдигната от едната страна и разпиляна по другото рамо, тя изглеждаше така, сякаш идваше от най-изискания палат. Всъщност, вече се носеха слухове, че младата булка наистина е от знатен произход, версиите за тайнственото й минало нямаха брой.
Разбира се, всички те бяха от нелепи по-нелепи, рожби на желанието за лъскава показност, което в лето Господне осемстотин двадесет и първо властваше над Хонс-де-Беер.
Що се отнася до самата Джил, под маската от грим и изкуствени усмивки, под целия блясък и вида си на принцеса от приказките, тя се чувстваше като малко момиченце, което се бе изгубило. Не можеше да отрече, че й е приятно да носи толкова прекрасни дрехи и да усеща възхитените погледи на тълпата, ала в същото време именно хилядите очи, които я следяха, където й да отидеше, усещането, че е център на вниманието, искрено я ужасяваха. Да прекоси целия град в каретата си беше достатъчно лошо, церемонията в църквата, където щяха да присъстват повече от петстотин души, също я изпълваше със страх, но мисълта за онова, което я очакваше след тържествения прием, когато останеше насаме с Конър, я караше да се облива в студена пот…
— Чаках достатъчно дълго — беше й прошепнал той тази сутрин, след което бе добавил, целувайки я по бузата: — Тази вечер.
После си бе излязъл, оставяйки младата жена сама с мислите й. Та тя не бе в състояние дори да го целуне, без да чуе как плющенето на черните криле на миналото й изпълва въздуха наоколо! А какво очакваше той от нея й бе повече от ясно — една от слугините в дома му се бе погрижила да й обясни всичко в най-големи подробности.
Когато Конър я целуна, Джил му се усмихна, мъчейки се да изглежда спокойна и щастлива, ала в действителност мисълта за предстоящата нощ я изпълваше с вледеняващ ужас.
Церемонията беше прекрасна — тържествена и в същото време жизнерадостна жените плачеха, а мъжете, красиви и достолепни, стояха гордо изправени. След венчавката младоженците отново се качиха в каретата и отидоха в една просторна зала, където музиката не спираше нито за миг, а виното се лееше като вода, ехтеше смях и весела глъч, мъже и жени се носеха във вихъра на танца. Многогласен шум и безброй светлини се сливаха в главозамайваща феерия, която опияняваше всеки, прекрачил прага на залата. Обикновено Джил рядко пиеше повече от чаша вино, ала тази вечер Конър не спираше да й долива още и още, а тя, от своя страна, не му отказваше. Той се опитваше да освободи задръжките й, тя — също.