Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Какво, тогава, се бе случило с тази гора?
Отговорът можеше да бъде само един — нямаше същество (та било то и някой от гигантските северни дракони), което да е в състояние да изкопае толкова голяма и толкова съвършено правилна дупка.
— Земетресение — дори когато Джуравиел беше силно разтревожен, мелодичният му глас звучеше все така напевно.
— Трябва да е дошло оттам — съгласи се Таларейш и посочи на север, там, където се простираше дивата и безмилостна местност, наричана Барбакан.
— Не е чак толкова необичайно — напомни им Виелайн. — И друг път са се случвали земетресения.
Джуравиел добре разбираше, че тези думи са насочени най-вече към него — така и не бе успял да скрие притеснението си. Но и как иначе, когато едва преди седмица бе говорил с ученика си, с младия Елбраян, именно за това!
Кой знае, Виелайн може би беше прав. Земетресения и гръмотевични бури, свирепи урагани и дори бълващи лава вулкани — всички тези катаклизми най-често бяха обикновени природни явления, в които нямаше нищо неестествено. Може би това наистина беше просто едно съвпадение!
И все пак, прекрасно разбираше Джуравиел, подобни събития — земетресения като това, чиито следи виждаха сега, или пък гоблинови нападения като онова, изтребило до крак съселяните на Елбраян — понякога предвещаваха нещо много по-страшно.
Той се взря на север, сякаш очакваше да открие отговор на разяждащите го съмнения. И наистина, ако времето беше по-ясно, зоркият му, поглед може би щеше да различи нещо, каквото и да било, което да потвърди или пък да отхвърли подозренията му. Засега обаче, на Джуравиел не му оставаше друго, освен да се тревожи.
Нима демонът наистина се бе пробудил отново?
Глава 17
Черни криле
Всичко ставаше съвсем бавно. Нетърпеливият Конър постепенно започна да разбира тревогите на Джил и нейното колебание. Усещаше напрежението, което я обземаше всеки път, щом се приближеше до нея, всеки път, щом сведеше лице над нейното, докато устните им неудържимо се привличаха.
Ала всеки път тя извръщаше глава, почервеняла от смущение, също толкова силно, колкото неговото раздразнение. В началото младият мъж приемаше подобни откази като лична обида — въпреки опитите на Джил да го убеди в обратното, той не можеше да не си мисли, че тя просто не го намира за достатъчно привлекателен или че дори се отвращава от него. Опитен в изкуството на любовта, племенникът на палмарския барон беше изненадан и засегнат, ала в същото време и немалко заинтригуван. Джили беше предизвикателство, каквото не бе срещал досега и той беше твърдо решен да го преодолее.
Виждайки блясъка, който се появяваше в очите й всеки път щом го зърнеше да влиза в „Задругата“ (а напоследък това се случваше все по-често), гордият млад мъж започна да се досеща, че проблемът на Джили не бе в нея, а в мрачната загадка, скрита в миналото й. От това предизвикателството да я покори съвсем не стана по-малко примамливо, тъкмо напротив, с всеки изминал ден Конър я желаеше все повече, много повече, отколкото беше пожелавал която и да било жена досега. Неусетно и за самия него, Джил се превърна в най-голямото предизвикателство в младия му живот. Затова той беше търпелив, не бързаше и вечер след вечер се разхождаше с нея, без да правят нищо друго, освен да разговарят. За останалите си нужди можеше да се погрижи в кой да е от многобройните палмарски бордеи, а Джил, неговата Джил, разбира се, нямаше защо да научава за това.
Що се отнасяше до Джили, нейните вечери неизменно ставаха много по-приятни, щом Конър влезеше в „Задругата“. Но даже когато го нямаше, тя непрекъснато мислеше за него и често го сънуваше. По време на вечерните им разходки му беше показала тайното си местенце на покрива и двамата прекарваха там часове наред, съзерцаваха небето и си говореха. Именно там тя най-сетне му разреши да я целуне и дори отвърна на целувката му, макар че всичко трая едва няколко секунди, преди черните криле на някакво потънало в забрава нещастие от миналото й да заплющят около нея и да я изпълнят с ужас. Когато го целуваше (навярно същото чувство щеше да изпита с който и да било мъж), мислите й се връщаха назад, към един миг на страдание, прекалено болезнен, за да може да си го спомни.