Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Дотука ви изложих фактите — продължи той. — Сега ще ви изложа догадки, мои лични заключения, обаче догадки, които разголват, както ще отсъдите, самата ядка на истината. Този подлец, комуто бях дал убежище, комуто послужих като прикритие, съдеше за моя нрав по собствения си и се боеше, че не ще се окажа достатъчно твърд за новото бреме, което бях поел. Боеше се да не би под тежестта му да кажа истината, да изложа доказателствата си и по този начин да го опропастя. Смущаваше го въпросът за тази рана, а имаше и нещо още по-изобличаващо и го беше страх да не изложа и това. Имаше една жена, една блудница в Малпас, която можеше да бъде принудена да заговори и да разкрие съперничеството, съществувало зарад нея между убиеца и брат ви. Защото разпрата, при която Питър Годолфин срещна смъртта, бе жалко, по-позорно недостойна в същността си.
За първи път Розамунд го прекъсна с раздразнение:
— Нима ще черните покойниците?
— Търпение, госпожице! — заповяда той. — Не черня никого. Казвам истината за един покойник, за да се узнае истината за двама живи. Изслушайте ме сега! Чаках дълго и преживях много, за да мога да ви разкажа това. Тогава този подлец се уплаши, че може да стана опасен за него, и реши да ме премахне. Той уреди с хитрост да бъда отвлечен една нощ и натоварен на кораб, който трябваше да ме откара във Варвария, за да бъда продаден там като роб. Това е истината по моето изчезване. А убиецът, когото бях смятал за свой приятел и бях подслонил за личното си нещастие, се облагодетелствува още повече след моето премахване. Бог знае дали изгледите за такава печалба не са допринесли също за това изкушение. С време той сполучи да наследи моите имоти, а най-сетне ме наследи дори и в любовта на невярната жена, която някога беше моя годеница.
Най-после тя се изтръгна от мълчаливото търпение, с което го беше слушала досега.
— Искате да кажете… че Лайонел?… — започна тя с глас, задавен от възмущение.
В този миг най-после проговори и Лайонел, като се изправи вдървено.
— Той лъже! — извика нещастникът. — Той лъже, Розамунд. Не му вярвай!
— Аз не му вярвам — отвърна тя и се обърна настрана.
Червена вълна заля мургавото лице на Сакр-ел-Бар. За миг очите му я проследиха, докато тя направи една-две крачки, а после се впиха с мълниеносен гняв в Лайонел. Той бавно прекоси към него с такъв заплашителен вид, че Лайонел отстъпи назад с подновен ужас.
Сакр-ел-Бар стисна китката на брат си като със стоманени наръчници.
— Тази вечер ще чуем истината, та дори и ако трябва да я изтръгнем от теб с нажежени клещи! — процеди той през зъби.
Корсарят завлече брат си по средата на терасата, задържа го там пред Розамунд и го принуди да коленичи и да се свие със силата на железните си ръце.
— Знаеш ли нещо за изобретателността на мавританските мъчения? — запита го той. — Може да си чувал у дома за разпита с опъване на колело или за извиване на палеца. Ала тези способи са истинска наслада в сравнение с уредите на Варвария за разпускане на упоритите езици.
Пребледняла и настръхнала, със стиснати ръце, Розамунд сякаш се вдърви пред него.
— Страхливец такъв! Мръсно куче! Подла вероотстъпническа гад! — нахвърли се тя върху му.
Оливър отпусна китката на брат си и плесна с ръце. Без да обръща внимание на Розамунд, той продължаваше да гледа надолу към Лайонел, свил се разтреперан в нозете му.
— Какво ще кажеш за клечка, забита между пръстите? Или мислиш, че две гривни от жив огън ще са по-добри за начало?
Набит мъж с пясъчножълта брада и чалма с леко поклащаща се походи се появи на терасата — както предварително бе наредено — в отговор на повикването на корсаря.
Сакр-а-Бар побутна брат си с крайчеца ца чехъла си.
— Вдигни си очите, псе такова! — заповяда му той. — Погледни този човек и виж дали ще го познаеш. Погледни го, ти казвам! — И Лайонел погледна, но тъй като явно не го позна, брат му добави: — Името му между християните бе Джаспър Ли. Това е същият капитан, когото ти подкупи да ме отведе във Варвария. Сам той бе заробен, когато корабът му бе потопен от испанците. По-късно падна в моите ръце и защото се въздържах и не го обесих, днес е мой верен подчинен. Щях да му заповядам да ви разкаже каквото знае, ако мислех, че ще повярвате на думите му — продължи той, като се обърна към Розамунд. — Но тъй като съм сигурен, че няма да повярвате, ще си послужа с други средства. — Той пак се обърна към Джаспър: — Заповядай на Али да нажежи в мангала чифт стоманени белезници и ги дръж готови, докато ми потрябват. — И махна с ръка.