Сделката на капитан Ворпатрил

Лейди Алис кимна към плочата.

— Тук войници на Вордариан застреляха съпруга ми. С невроразрушители. Клетият Падма нямаше никакъв шанс. Още помня миризмата… и на горяща коса, покрай другото. Тази церемония винаги ме връща към онзи момент. — Смръщи вежди. — Иван се роди след няма и час.

— Къде е бил утробният му репликатор? — попита Тедж.

Три глави се обърнаха към нея. Лейди Алис се усмихна сухо и сложи ръка на корема си.

— Тук, скъпа.

Тедж ахна с ужас, неочакван и затова още по-страшен.

— Искате да кажете, че Иван Ксав се е родил по стария начин?

— По онова време всички се раждаха така. Репликаторната технология беше нова за Бараяр и трябваше да мине цяло поколение, преди хората да я приемат. — Лейди Алис стрелна с възмущение сина си, който се чудеше накъде да гледа. — Закъсня с две седмици нашият Иван. Четири килограма и половина!

— Аз какво съм виновен — измърмори той. После добави към Тедж, все така тихо: — Казва го всяка година.

Лейди Алис продължи по-ведро:

— Приятелите, който ни спасиха… които спасиха мен кажи-речи в последния момент, ме заведоха в една изоставена сграда в Стария град недалеч оттук, в Кервансарая, така му казваме… По онова време кварталът беше опасно място, запуснато и разпуснато. Сержант Ботари, мир на прахта му, акушира при раждането на Иван, понеже никой друг нямаше дори елементарни познания по въпроса, аз включително. Бях ужасена до смърт, а дори не можех да извикам, защото хората на Вордариан обикаляха улиците да ни търсят. Ботари ми даде да захапя някакъв парцал… още помня отвратителния му вкус. Толкова ясно го помня, че ми се повдига, точно както ми се повдигаше и тогава. Справихме се някак, представа нямам как, но се справихме. Всички бяхме толкова млади. Сега Иван е по-стар, отколкото Падма беше тогава. — Погледна Тедж, сякаш я виждаше за пръв път. — Аз бях на двайсет и пет, точно като теб, скъпа. Странно съвпадение.

Странно и половина, и на път да стане крайно смущаващо, поправи я наум Тедж. Но пък разкриваше нова причина — нова за Тедж поне — за неочакваното съчувствие на тази зряла дама към друга млада бегълка, скърбяща за своите покойници. Причина, която се изясни като лед, като кристал, като счупено стъкло или като нещо друго с остри и опасни ръбове. „О!“

„Тя знае. Знае всичко, а и повече, изглежда“. Може би лъскавата повърхност на лейди Алис беше толкова плътна и гладка по необходимост, защото криеше толкова много?…

Саймън Илян сбърчи вежди.

— Къде съм бил аз по онова време? Ще ми се да съм бил тук, за да ти помогна, Алис…

Тя го погали по ръката.

— Ти извеждаше адмирал Канциан през вражеските линии, с което даде голямо тактическо предимство на Арал.