Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
Когато пристигнах горе, "писарят" стоеше с Тифл до една от предните колони на храма. Детето, изглежда, му обясняваше местността. Не ме удостоиха с внимание. Иначе не видях никого от гостите. Кара и ходи стояха при конете. Яздих до тях и попитах къде са другите перси. Ходи отговори:
— "Светецът", "блаженият" и висшият духовник се провират наскоро из розите. Двамата генерали попитаха дали от по-горе има красив, открит изглед. Упътих ги към голямата горска поляна. Тръгнаха натам.
Посочи горския път, по който бях отведен от Тифл на трапезата в празничния ден.
— Има ли и други пътища до тази поляна? — осведомих се аз.
— Да, но обиколни. Най-добрият оттук не се вижда. Трябва да прекосиш цялата площ и да завиеш край онези букове. Той води право нагоре сред червените ели и стига до поляната.
— Може ли да се язди по него?
— Достатъчно широк е. Да не би да се каниш да идеш нататък?
— Да. Но никой не бива да знае. Трябва да видя какво правят там офицерите. Не си мислете впрочем, че са генерали. Те смятаха, че трябва да се изфукат колкото може повече. Ако някой ви пита накъде съм поел, кажете му нещо правдоподобно, но само не истината.
Минах по храмовата площадка и завих край споменатите букове. Там се разкри описаният път. От храма вече не можех да бъда видян. Сега подтикнах Асил към по-голяма бързина. Минавах между високи ели. След известно време вдясно просветля. Там лежеше горската долина. Беше доста стръмна. В промеждутъците на дърветата видях офицерите. Седяха досами горния край и нещо пишеха или скицираха. Останалата част от пътя лежеше така, че нямаше защо да се опасявам, че ще ме забележат. Със стигането си горе завих надясно. Когато приближих на около седемдесет крачки, слязох. Сложих длан върху ноздрите на жребеца и казах само думичката "Ускут!" (Тихо!). Сега можех да бъда убеден, че няма да помръдне, няма да причини и най-малкия шум.
След това продължих. Меката горска почва правеше стъпките ми недоловими. Когато спрях, стоях само на пет метра зад двамата персийци. Те скицираха — виждах и чувах това. И то топографското положение на великолепно разстилащата се оттук пред погледа местност. Разговаряха. Смятаха, че са съвсем сами, и не го правеха тихо. Чувах всяка дума.
— Тоя ефенди е най-непредпазливият европеец, когото някога съм виждал — каза "дивизионният". — Държеше се направо баламски!
— В замяна нашият каси толкоз по-добре си свърши работата — отбеляза "бригадният". — Похвалата му беше като туткал; суетният човек залепна за него. Колко сляпо ни позволиха да се изкачим тук, за да скицираме проходите и пътищата и снемем цялото положение на дуара! Никога нямаше да узнаем колко е лесен за обграждане, ако не го бяхме видели със собствените с очи. Само да се махне първо оттук Устад и да иде при таки! Сетне ще са достатъчни два дни да завземем дуара и присвоим територията на джамикуните. Така с този най-опасен вид християнство ще бъде у нас веднъж завинаги свършено. Аллах да го прокълне!
— Да, така е, два дни стигат — пригласи другият. — Обединените таки и динаруни ще действат направо смазващо. Много добре, много добре, че тук ще се проведе състезание, в което шейх ул ислям непременно трябва да участва. Това ни дава отлична възможност да извършим приготовления, които иначе биха били невъзможни. Така спестяваме време и ще ударим по-рано.
— Ако всичко е наред. Но какво ще каже шахът за тая работа? Знае се, че той цени и закриля Устад.
— Предостави това на шейх ул ислям. Нали спомена вчера за някакъв довереник, който щял да отседне в къщата на Устад и да проучи всички негови книги, документи и тайни. Тоя мъж бил най-добрият джамбаз[48] в страната. Родом бил от Исфахан, където преди много време се запознал с един готвач, чиято дъщеря пък сега е готвачка на Устад. Заради тежки и много изкусни кражби бил осъден в Техеран на няколко години тъмница, но избягал и дълго време се крил тук в руините, където готвачката тайно му носела храна. Как е бил открит от наша страна, не разбрах, но шейх ул ислям се е заел с него и при известни условия възнамерява да му помогне да бъде освободен от наказанието. Какви са тези условия, не ни влиза в работата, но мога да си ги представя… Аз съм готов с моята скица.
48
Джамбаз — препродавач на коне или друг добитък — б.а.