Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Микаел се наведе и постави пръсти на шията му, за да провери пулса. След това видя огромния кратер в тила на Даг и осъзна, че най-вероятно е стъпил в част от мозъчното вещество на колегата си. Внимателно издърпа ръката си.
Нито една линейка на света нямаше да може да спаси Даг Свенсон.
Микаел внезапно съзря парчетата от една от кафените чаши, които Мия Бергман бе наследила от баба си и така старателно пазеше. Бързо се изправи и се огледа.
– Мия! – извика той.
Съседът с кафявия халат го бе последвал в коридора. Микаел се обърна при вратата на дневната и посочи към него.
– Спри! – изрева той. – Върни се обратно на стълбите.
Съседът понечи да възрази, но се подчини. Микаел постоя неподвижно около петнайсет секунди. След това внимателно заобиколи локвата кръв и Даг Свенсон и продължи напред към вратата на спалнята.
Мия Бергман лежеше по гръб на пода пред таблата на леглото. „Не, не, не и Мия, за бога!“ Бе улучена в лицето. Куршумът бе влязъл през долния край на брадичката под лявото око. Изходната рана в слепоочието бе с големината на портокал, а дясната ѝ очна кухина зееше празна. Беше загубила още повече кръв от партньора си. Куршумът бе изстрелян с такава сила, че стената до ръба на леглото на няколко метра от Мия бе изпъстрена с капки кръв.
Микаел осъзна, че стиска силно мобилния си телефон. Операторът от Центъра за спешни обаждания все още беше на линия, а той бе спрял да диша. Внезапно му се стори, че е загубил слуха си. Наоколо цареше пълна тишина. Не чу дори собствения си глас, когато се опита да каже нещо. Свали телефона и излезе от апартамента. Когато се върна на стълбището, усети, че цялото му тяло трепери и че сърцето му бие като лудо. Проправи си път между групата вцепенени съседи и седна на стълбищната площадка. Смътно чуваше съседите да му задават въпроси. „Какво се е случило? Пострадали ли са? Случило ли се е нещо?“ Гласовете им звучаха като от тунел.
Микаел седеше като вкаменен. Разбра, че е в състояние на шок. Наведе глава между коленете си. След това се замисли. „Боже мили, те са убити. Току-що простреляни. Убиецът може все още да е в апартамента… Не, щях да го забележа. Жилището е само 55 квадрата.“ Даг лежеше по очи и не успя да види лицето му, ала видът на обезобразеното лице на Мия се бе запечатал в съзнанието му.
Внезапно слухът му се възвърна, сякаш някой бе завъртял копчето за управление на звука. Той се изправи бързо и погледна съседа с кафявия халат.
– Ти! – рече Микаел. – Застани тук и не пускай никого в апартамента. Полицията и Спешна помощ са на път. Ще сляза да ги пусна във входа.
Микаел се втурна надолу, като прескачаше по три стъпала наведнъж. На приземния етаж случайно погледна към стълбата за мазето и застина на място. След това пристъпи към него. По средата на стълбата, на съвсем видно място лежеше револвер. Микаел реши, че прилича на „Колт 45 Магнум“ – същия тип пистолет, с който бе убит Улоф Палме.
Потисна импулса си да вдигне оръжието и го остави да лежи на земята. Вместо това отиде при входната врата, отвори я и остана неподвижен сред нощния въздух. Едва когато чу краткия сигнал на клаксона, си спомни, че сестра му го чака в колата. Пресече улицата.
Аника Джианини понечи да каже нещо хапливо по отношения на мудността на брат си, но видя изражението на лицето му.
– Видя ли някого, докато чакаше тук? – попита Микаел.
Гласът му прозвуча дрезгаво и странно.
– Не. Кого трябваше да видя? Какво се е случило?
Микаел мълча в продължение на няколко секунди, докато се оглеждаше наоколо. На улицата цареше тишина и спокойствие. Зарови из джоба на сакото си и откри смачкан пакет с една изостанала цигара. Когато я запали, до слуха му достигна отдалеченият вой на приближаващи сирени. Погледна часовника си. Бе 23,17 ч.
– Аника, очаква ни дълга нощ – рече той, без да я погледне, когато полицейската кола сви по улицата.
ПЪРВИ НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО пристигнаха полицаите Магнусон и Улссон. Дойдоха от булевард Нюнесвеген, където се бяха отзовали на едно фалшиво повикване. След Магнусон и Улссон се появи служебният автомобил на патрулиращия комисар Освалд Мортенсон, който идваше от Сканстул – там бе получил сигнала от Центъра за спешни обаждания. Пристигнаха почти едновременно от двата края на улицата и видяха пред себе си мъж в дънки и тъмно сако, който им направи знак с ръка да спрат. Същевременно една жена излезе от автомобил, паркиран на няколко метра от мъжа.
Тримата полицаи изчакаха няколко секунди. Бяха получили данни за двама простреляни, а мъжът държеше някакъв тъмен предмет в ръка. Трябваше им малко време да разберат, че това е мобилен телефон. Излязоха едновременно от колите, пооправиха кобурите си и огледаха по-внимателно двете фигури. Мортенсон веднага пое командването.