Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Какво общо имаше този изобретател, починал преди повече от шейсет години, с банкова сметка на Норманските острови? Нищо чудно Тесла да е просто хоби на Д’Анкония и интересът му към него да няма нищо общо с всичко останало. Със същия успех Д’Анкония можеше да се интересува от орхидеи например. Или от летящи чинии. Или от възстановки на Гражданската война.
Само че не се интересуваше от тях. А от Тесла.
Бърк реши да спре за малко. Стана и се протегна. Момиче с много обици и сини кичури в косата му донесе кафе, което се оказа силно и сладко. Двама израелски туристи с огромни раници се настаниха пред съседния компютър.
Бърк се върна на стола си и написа: „Тесла симпозиум Белград 2005“. Двадесет и три резултата, повечето на непознат за него език. (Вероятно сръбски.) Но имаше и два-три на английски.
Първият беше страницата на музея на Никола Тесла, където имаше линк към сайта на симпозиума. Бърк си записа адреса на музея — ул. „Пролетарска бригада“ №51, после се включи в онлайн обиколката из залите на музея. Освен урната с праха на Тесла, негови лични вещи и кореспонденция имаше много снимки, оригинални патенти и макети на негови изобретения. Музеят приютяваше и архивите на Тесла — документите, които племенникът му беше получил от американското правителство.
Бърк се върна към резултатите на „Гугъл“ и кликна на сайта „2005 Тесла симпозиум, Белград“, който включваше подробности за програмата. Прегледа списъка, търсейки името на Д’Анкония.
9:00 — 9:15
И. Соловьов
Смоленски институт
„Патент №454622 — историята“
9:15 — 9:30
Д. Дипаоло
Университет на Перуджа
„Искровата осцилация — началото на безжичните комуникации“
9:30 — 9:45
С. Ешле
Институт „Гьоте“, Франкфурт
„Геохронологични значения на геомагнитния разпад“
9:45 — 10:15
Дж. Уилсън
Университет „Станфорд“
„Тунгуският инцидент — векторни изчисления при скаларните двойки“
10:15 — 10:45
Джеймс Ре
„Диатермапютикс“ ООД, Берн, Швейцария
„Приносът на диатермичната технология на Тесла за ултразвуковите терапии“
10:45 — 11:15
С. А. Джонсън
Политехнически институт „Ренселаер“
„Скаларен електромагнетизъм в манипулирането на климата“
11:15 — 11:30
Е. Гробелар
Кингс Колидж, Лондон
„Тесла срещу Маркони — кратка история“
11:30 — 12:00
А. Добкин
Масачузетски технологичен институт
„Кълбовидните мълнии, плазмената стабилност и ядреният синтез — доклад за напредъка“
И така нататък. Дори само речниковият състав на списъка показваше колко далеч са темите от познанията на Бърк. Нуклеони, флуксов интензитет, честоти на Фурие, „магнитостатичен скаларен потенциал“. Но никакъв Франсиско Д’Анкония.
Нещо не се връзваше. Бърк ясно помнеше гласа на рецепциониста, изпълнен с възмущение, че Бърк не е чувал за Тесла. За разлика от Д’Анкония. „Приятелят ви… той изнесе реч! На симфонията.“
А после получи прозрение. Търсеше „Д’Анкония“. Търсеше човек, който беше използвал това име като псевдоним, като шега или като знак за почит. И ако този човек наистина е участвал в симпозиума, то той беше един от учените в списъка от програмата.
Бърк се облегна назад и въздъхна. Геомагнитен разпад? Скаларни оръжия? Не си беше представял такива неща, когато тръгна за Белград, за да търси „Франсиско Д’Анкония“. Разпечата програмата, излезе от нета, плати и тръгна обратно към „Еспланада“.
Опитваше се да подреди парченцата на мозайката. Коваленко беше прав в едно отношение — някои от клиентите на „Ахерн“ наистина бяха съмнителни. Имаше един например, който се занимаваше с покер онлайн. Тази дейност беше незаконна в Щатите, но не и в Европа. Бърк подозираше, че друг техен клиент внася незаконно дивидита на „Майкрософт“. А десетки други клиенти се занимаваха с „творческо“ счетоводство по отношение на данъците си. Д’Анкония не пасваше на този модел. Коваленко очевидно го смяташе за терорист, макар да не беше споменал думата в прав текст.
Но ако Д’Анкония беше сред учените в списъка… Бърк просто не схващаше логиката. От негова гледна точка терористите не се занимават с неща като „векторни изчисления“ и не четат доклади на научни симпозиуми. Просто не правят такива неща.
24.
Беше тъмно и студено и докато Майк Бърк вървеше към хотела, снегът се сипеше като пресято брашно от небето. Снежинките се вихреха в ореол около уличните лампи. Жена с дълго червено палто вървеше срещу него със забързани ситни крачки, сгърбила рамене срещу студа. Подсети го за Кейт. Какво не би дал съпругата му да беше с него сега. В лошо време като днешното той я прегръщаше през раменете и я приютяваше в заслона на плещите си. Усещаше почти физически топлината и тежестта на тялото й. Ако беше тук сега, щеше да я заведе в някой от крайречните ресторанти, където да зяпат светлинките по водата на чаша червено вино.