Электронная книга - «Огненият орден». Краткое содержание книги:
Привечер най-накрая се прибра Алиса, водейки със себе си мръсен и не особено приятно миришещ плешив човек. Стил изглеждаше дори по-лошо, отколкото в съня ми, целият в кал, облечен в дрипи, със синини по лицето. Слизайки в залата, ние с Чез и Наив направо онемяхме.
— Алиса, той какво, да не се съпротивлява? — вяло се пошегува Чез.
Съдейки от изражението на моя приятел, той също беше поразен от видяното.
— Просто са се отнасяли много лошо с него — намръщи се Алиса. — Честно казано, малко се поразгорещих и подпалих краварника, а този глупак се хвърли да го гаси. Оттам пострада.
Алиса леко перна Стил по врата. Стоящият до нея младеж изобщо не реагира, просто продължи да гледа в пода.
— Не те ли е срам? — попитах навъсено. — Все пак хората са го приютили и по своему са се грижили за него. А ти веднага им подпалваш краварника.
— Та той живееше в курника! — избухна Алиса. — И се хранеше с отпадъци. На туй отгоре онази малка гадинка, синът на собственика, го тормозеше постоянно.
— А ти откъде знаеш, че е било постоянно? — с усмивка попита Чез.
— Хайде да го настаним в някоя от гостните и да го нахраним — предложи Наив.
— Точно така — съгласих се аз с както винаги състрадателния Викерс младши. — Имам чувството, че бедното момче е в шок.
Привлечен от гласовете ни, от стаята си надникна Ник:
— Хей, кой изобщо е този човек?
Ние се спогледахме.
— Това е дълга история.
— Е, аз не бързам заникъде — каза Ник и скръсти ръце пред гърдите си.
Не ми се искаше да му казвам за нашите си работи. Но как набързо да измисля правдоподобна история…
И тук Чез взе инициативата:
— Добре, ела, всичко ще ти разкажа — Чез сложи ръка през рамото на Ник, завъртя го и го вкара обратно в стаята. — Това е много мрачна история. И ще те помоля на никого да не я разказваш…
Преди да се скрият зад вратата, Чез се обърна и ни намигна.
Какво пък, Чез сега щеше да го омае. Каквото и да казваха, но да омайва моя риж приятел винаги успяваше.
— Наив, заведи го в отредената му стая, преоблечи го и му дай храна — помолих аз. — Ние с Алиса ще обсъдим нещо.
Наив с готовност отведе Стил. Въпреки увредения мозък, момчето все пак разбираше елементарни неща. Например отлично реагира на думата „храна“ и изпълняваше прости команди.
— Алиса, какво си сторила там? — недоволно попитах аз.
— Всичко е наред — махна с ръка тя. — Посплаших малко семейството, вбесиха ме. Ти какво се вълнуваш за тях?
Въпреки малко пренебревителното отношение към Стил те ми се сториха не толкова лоши хора. Освен това малко ме смущаваше прекалената заинтересованост на Алиса, постоянните й напомняния, че трябва да помогнем на Стил. А и срещата й с Девлин… уж нямаше време за срещи с него. Нали така?
Исках да я попитам за всичко това, но не знаех как да започна разговора.
— Просто не ми се занимава с още едно искане за обезщетение — изтърсих аз.
— Леле, какъв си ми спестовник — изсумтя Алиса. — Виж, така и не разбрах, ние под домашен арест ли сме или не?
— Трябваше да погледнеш Прокълнатата къща с помощта на „пелената“. Покрити сме с екран, който не пуска никого да излезе без разрешението на Ник или Антер.
— Значи още не са хванали „свободните“?
— Не са — отвърнах аз. — Така че стоим и чакаме. Или Серж и компания ще ги хванат, или „свободните“ сами ще дойдат тук и ще се предадат на нас.
Алиса се намръщи:
— Уф, не обичам да седя без работа. Както и да е, уморих се от пътя, ще си взема душ и после ще мислим как да решаваме проблемите ни.
— Добре — казах аз. — О, и още нещо…
— Да?
Тя се спря на стълбите и ме погледна въпросително отгоре.
— Не, нищо — казах накрая. — И аз се уморих днес, много се упражнявахме с Ник, а и доста медитирах… Най-добре е да поспя.
— Ами щом си медитирал, разбира се — сви рамене вампирката. — Лека нощ тогава.
Алиса замина, а аз се повъртях още малко и накрая се качих в стаята си. Постепенно планът започна да се оформя в главата ми, приемайки все по-ясни очертания. Изглежда нямах друг избор. За да помогна на Стил и Невил, трябваше бързо да получа достъп до най-различна информация — забранените техники за работа с паметта, за управление на съзнанието, и, разбира се, нещо полезно за Фонтана на съдбата. А и много ми се искаше да си имам представа какво ще се случи в Прокълнатата къща по време на пълнолунието. По всичко изглеждаше, че единственото място, където можеше да се намери някаква информация за всичко това, беше гигантската библиотека в Коридора на съдбата. Правилното решение отдавна се въртеше в ума ми — спешно трябваше да се опитам да намеря библиотеката!