Когато боговете се смеят

— Добре — хладно отвърна той. — Сега ще отидем на работа, после Григорий ще те закара. И ще те докара обратно.

— Но аз не знам колко ще трябва да стоя там. Защо трябва да задържаме колата…

— Нищо, ще те изчака. Няма да пътуваш сама.

Женя тихичко въздъхна и започна да сипва кафето от кафемелачката в кафеварката. Значи трябваше да се появи пред Игор в омразния си детски вид. Добре, че вчера му обясни ситуацията, добре, че й предоставиха възможност да му покаже истинското си лице — красиво, а не детинско. Макар и с цената на скандал и развалени отношения с баща й, но за вниманието на Игор тя е готова да плати всякаква цена. Вярно, самият Игор бе казал, че може и да не е на работа сутринта, но тя все пак се надяваше.

Разочарование очакваше Женя на „Петровка“ — Лесников го нямаше, с нея разговаря някаква жена на име Каменская, после дълго я изтезаваха в лабораторията, докато съставяха портрет на престъпника, но съдбата в края на краищата й се усмихна. Първо, тя успя да види Игор, макар и само за минутка, дори успя да размени с него няколко думи. Той изглеждаше някак разстроен и уморен и на Женя й хрумна странната, непозната дотогава за нея мисъл, че е готова да убие всекиго, който го огорчи или обиди. Но се оказа, че най-хубавото й предстои: вечерните изпълнения на групата „Би Би Си“ щели да бъдат заснети и утре сутринта тя трябвало отново да дойде на „Петровка“ и да намери сред присъствалите в клуба онзи младеж. И щяла да прави това заедно с Игор.

Тя се прибираше към работата си окрилена. По-скоро да дойде утре! Утре ще седнат един до друг, глава до глава, в тъмния киносалон и дълго ще гледат екрана и ще разговарят полушепнешком. Ще бъдат съвсем сами и Женя ще направи всичко възможно и невъзможно в тази интимна обстановка да привлече вниманието му. Разбира се, баща й пак няма да я пусне сама, ще я накара да пътува с Гриша, но нали пропуск е издаден само на нея, няма да пуснат Гриша в сградата, а във всяка сграда има тоалетни, които тя може да посети както по пътя към кабинета на Игор, така и на излизане. Жалко, че днес не се сети за това, но и да беше се сетила, пак нямаше да може да използва тази идея: идваше на „Петровка“ за пръв път в живота си и днес я взе от пропуска някакъв чичко, който я придружи до Каменская. Щеше да бъде нелепо пред неговите очи да влезе в тоалетната и да излезе в съвсем друг вид. А утре ще бъде сама, вече знае пътя.

През цялото останало работно време Женя беше в приповдигнато настроение и от радост отхвърли много работа, включително и такава, която трябваше да бъде свършена отдавна, но тя постоянно я бе отлагала. Баща й ту излизаше, ту се връщаше, при него идваха посетители и Женя с мила усмивка поднасяше чай, кафе и други напитки, без нищо да изпусне или разлее. Въодушевлението й достигна апогея си в момента, когато се обадиха от Австрия. Витаейки из облаците, където се намираше, естествено, с Игор, Женя превключи телефона на линията на баща си и машинално продължи да разговаря с невидимия абонат. Едва след три-четири минути осъзна, че човекът от Австрия отдавна вече разговаря с баща й, а тя синхронно превежда и на двамата. От изпитания ужас гърлото на Женя моментално пресъхна, тя започна да се запъва и да забравя думите, които допреди малко бе произнасяла леко и естествено. Ох, как ще й се скара баща й за това безпардонно своеволие! Беше й категорично забранено да се намесва в разговорите на баща си, не само в деловите, но и във всички. За щастие немскоговорещият човек отсреща вече се сбогуваше и накрая каза: