Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Не такъв отговор очаквах — обади се Кая.
— Добре дошла в истинския свят — уморено отвърна той.
Очакваше да се разплаче, но очите й останаха сухи. Вместо това тя се обърна и отключи вратата.
Дон Фернандо веднага я отвори и прекрачи прага. Щом забеляза раната на Борн, на лицето му се изписа ужасено изражение.
— Домът ми да не е станал място за бой с бикове? Кая, какво си направила?
Тя не отговори, но Борн каза:
— Всичко е наред, дон Фернандо.
— Не смятам така. — Той се намръщи срещу Кая, която отказваше да го погледне. — Злоупотребила си с гостоприемството ми. Обеща ми…
— Постъпила е както е смятала за добре. — Борн намери стерилна марля в шкафчето с лекарствата и я сложи върху раната. — Всичко е наред, дон Фернандо.
— Нищо подобно. — Дон Фернандо беше бесен. — Помогнах ти заради приятелството си с майка ти. Очевидно обаче си прекарала твърде дълго време в колумбийските джунгли. Придобила си някои доста неприятни навици.
Кая се отпусна на ръба на ваната, събрала длани като за молитва.
— Нямах намерение да ви разстройвам, дон Фернандо.
— Мила моя, не се ядосвам заради себе си, а заради теб. — Възрастният мъж се облегна на вратата. — Представи си какво щеше да си каже майка ти. Не те е възпитавала така.
— Сестра ми…
— Не ми разправяй за сестра си. Ако подозирах, че приличаш и най-малко на нея, нямаше да те пусна да припариш до Джейсън.
— Съжалявам, дон Фернандо. — Кая не вдигаше очи от ръцете си.
Борн не беше чувал дон Фернандо да повишава глас досега. Очевидно Кая го беше изкарала извън релси.
— Де да го мислеше — въздъхна дон Фернандо. — Тук всички сме лъжци, всички се преструваме, че сме нещо, което не сме. — Той погледна от Кая към Борн. — Не е ли интересно — всички имаме проблем с истинската си самоличност.
Най-после Кая вдигна глава.
— Тайните управляват живота на всички ни.
— Така е — кимна дон Фернандо. — Но именно тайните създават проблема с идентичността. Да пазиш тайна, означава да лъжеш, а когато лъжеш, това променя самоличността ти. С времето лъжата става правило, после се превръща в истина — поне в нашата истина, — а след това… какво остава от нас? — Той премести погледа си от Борн. — Можеш ли да ми кажеш, Кая?
— Разбира се, че мога. — И понеже избърза с отговора си, се поспря и се замисли, а лицето й се смръщи.
— Ти шведка ли си — тихо каза Бори, — или си от племето ачагуа?
— Кръвта ми е…
— Кръвта няма нищо общо, Кая! — извика дон Фернандо.
— Самоличността не произтича от действителността. Тя е въпрос на възприятие. Не само как другите те виждат и реагират на теб, а какво мислиш ти за себе си и как реагираш.
— Той изсумтя с престорено възмущение. — Мисля, че Джейсън е прав. Трябва да си направиш постоянна татуировка.
Кая скочи на крака.
— Подслушвал си през вратата.
Дон Фернандо й показа ключ.
— Иначе как щях да знам кога да вляза?
— Джейсън нямаше нужда от помощта ти.
— Не мислех за него — поясни дон Фернандо.
— Благодаря ви — вдигна глава тя.
Удивително колко малко беше останало от колумбийката Рози, съжителката на Естеван Вегас.
— Струва ми се, че на всички ще ни дойде добре по едно питие.
Кая кимна и стана. Докато отиваха към дневната, тя се поинтересува къде е Естеван.
— Отспива си след преживения страх, събира сили, които ще му трябват. — Дон Фернандо сви рамене. — Не му е лесно. Познава само един вид живот и той е много по-прост от този, в който се намира в момента.
— Защо ме гледаш така? — наежи се Кая. — Да не смяташ, че ще го напусна?
— Ако го направиш — отвърна й той, докато си наливаше от великолепното шери, — ще му разбиеш сърцето.
Тя пое чашата от ръцете му.
— Сърцето му е разбито много отдавна, преди да се запознаем.
— Това не означава, че не може да се случи отново.
Борн си взе чашата с шери и отпи бавно. Седеше на дивана. Адреналинът му започваше да спада и раната го болеше, сякаш Кая го беше пронизала с нажежен шиш.
— Кая — поде той, но тя го спря с поклащане на главата.
Тя дойде и седна до него.
— Знам, че с Естеван никога нямаше да се измъкнем живи без теб. За което ти благодаря. И… — Тя се загледа в златистата течност в чашата си, пое си въздух и го изпусна бавно. — И така. Миналото е минало. Аз съм го заровила. — Тя се извърна и го погледна. — И ти трябва да постъпиш така.