Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Дорией отвърна ядно:
— Млъкни, лечителю! Какво разбираш ти от война?! Скитите не могат да бъдат покорени, защото те не се спират, а чергаруват от място на място със стадата си. Те нямат държава и победата над тях не носи почести за никой воин. А що се отнася до стремежа да се завладее целия свят — това ми е съвсем понятно. И сега според мен са настъпили такива времена, че това може да се осъществи. Сигурно са прави гърците, които са постъпили на служба при великия цар на персите и са започнали да се наричат „безсмъртни“ и „непобедими“. Но моята съдба е друга: аз трябва с оръжие в ръка да си възвърна бащиното наследство. — Поумълча се, като хапеше устни, но най-накрая се обърна към Дионисий:
— Дионисий от Фокея, аз ценя високо успехите ти и умението ти в морските сражения. Може би няма по-хитър военачалник от теб. Аз съм роден да се бия на суша и мен ме интересуват само такива битки. Не е далече времето, когато ще се реши съдбата на Гърция. Тъй че, питам, не е ли длъжна Западна Гърция, докато не е късно, да се подготви добре за среща с неприятеля? Като начало може да се завземат Сегеста и Ерикс и да се унищожат картагенските селища в Сицилия.
Отговорът на Дионисий беше доста миролюбив:
— Дорией, не те разбирам. Не си ти първият и не си последният, който се опитва да извърши подобно нещо. По полетата около Сегеста гният костите на фокейците. По време на пътешествието си може би си се убедил в това. Разбирам, че си почел и гроба на баща си. И въобще — продължи Дионисий, като се почеса по главата, — няма защо да си губим времето с празни приказки. Най-добре е да тръгваме към Масилия и да си основем там колония или на устието на голямата река, или на иберийското крайбрежие — напук на картагенците.
Дорией стана и взе да се разхожда напред-назад из залата за пиршества на Танаквил. Накрая той се спря пред Дионисий и втренчи поглед в него.
— За последен път те питам, Дионисий от Фокея — каза тържествено той, — окончателно ли си решил да плаваш към Масилия, да събереш всичките си хора и да забравиш за борбата за свобода?
Дионисий се удиви на въпроса му и му отвърна също с въпрос:
— Дорией, досега само отпивахме от виното — не ни предложиха много. Нима си се напил от толкова малко вино? Или съм много уморен, или изобщо не мога да те проумея.
При тези думи Дорией се разсърди не на шега. Той тропна с крак и извика:
— Турмс и Микон — вие сте свидетели! Този негодник обиди дома ми и жена ми!
Дионисий разбра, че Дорией търси повод за свада, затова се усмихна добродушно и попита:
— Нима все още ударът с весло по главата ти по време на боя при Ладе си казва думата, Дорией? С какво съм оскърбил дома ти и жена ти, ако изобщо това е твой дом и тя изобщо е твоя жена?
— Чуйте го, чуйте го само какви ги приказва! — възмути се Дорией. — Та той загатва, че жена ми е развратница!
Дионисий се намръщи и стана:
— Не те разбирам, Дорией! Или се изрази ясно, или да тръгваме при Кринип — той да разреши спора ни.
Дорией стрелкаше поглед, той сякаш се задушаваше от гняв, когато каза:
— Да, аз живея в дома на Танаквил и спя с нея. Ти загатваш, че е развратница, защото все още не сме отпразнували сватбата си. И освен това оскърби дома ми, като каза, че са ти поднесли малко вино. Кълна се в праотеца си Херакъл, омръзнаха ми твоите подмятания, Дионисий!
Дионисий се хвана за главата и погледна с болка към мен и Микон:
— Какво иска този човек от мен?
Ние с Микон мълчахме разумно, тъй като не искахме да дразним още повече Дорией. Но той разбра, че не сме на негова страна, и малко се умири:
— За това, че ме обиди така жестоко, би трябвало да смъкна меча от стената и да те пронижа, след което да завзема корабите ти и богатството ти. Та ти обиди и жена ми! Но аз не съм такъв човек, Дионисий! Аз те призовавам на двубой. Нека победителят да получи и корабите, и хората, и съкровището, което се пази в хазната на Кринип!
— Почакай малко — отвърна замаян Дионисий, — доколкото разбирам, искаш да се бием на живот и смърт. Но ако победиш ти, а аз загина, нима мислиш, че би могъл да отведеш благополучно корабите до Масилия?
Търпението на Дорией се изчерпа окончателно:
— Слушай, омръзна ми да слушам за твоята Масилия! Престани да говориш за нея, пожали клетата ми глава!
— Знаех си аз, че ударът с весло все още си казва думата…