Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Книга пета
Жертвоприношението
1.
Връщането ни в Химера остана незабелязано. Петима бяхме, когато поехме на път, и петима се върнахме. Арсиное приличаше толкова много на Аура, тъй точно имитираше жестовете й и израженията й, че Микон продължаваше да я приема за жена си. Разбира се, Арсиное сигурно беше наблюдавала достатъчно дълго Аура в храма, когато тя прекара там една нощ, но все пак чудно беше, че Микон не забелязва нищо нередно. Слепотата му можеше да се обясни само с помътен разум — докато бяхме в Ерикс, той не правеше почти нищо друго, освен да пие. По време на обратния ни път няколко пъти ми се наложи да го прогонвам от ложето на Арсиное. След като пийнеше, той искаше от нея изпълнение на съпружеските задължения.
Дорией не придаваше никакво значение на случилото се. Като потомък на Херакъл той явно смяташе, че не е обидил особено Афродита, като е взел участие в отвличане на жрица на богинята.
Жителите на Химера си имаха свои грижи и затова не обърнаха особено внимание на завърналите се от Ерикс поклонници. Въпреки пролетните бури в града беше пристигнал кораб от Сиракуза с известието, че Милет е паднал. Цяла зима персите обсаждали града, след което най-накрая го завзели, разграбили и запалили. Част от населението било избито, а останалите били изпратени роби в Суза, след което градът бил окончателно сринат до основи. Великият цар на персите пожелал от бунтовния Милет да не остане и следа и военачалниците му изпълнили съвсем точно прищявката му, макар това да им струвало много усилия. Милет беше многохиляден град и за победата на персите са били нужни много каменохвъргачки и други бойни машини, както и хиляди гръцки роби, взети насила в персийската войска.
С другите йонийски градове персийският цар не постъпил чак толкова жестоко. Върнали им избраните от тях гръцки тирани и завоевателите разрушили само най-горните пристройки на градските им стени. Жителите на тези градове не бяха особено пострадали: говореше се само за десетки, а не за хиляди убийства, грабежи и опожарявания — обичайни забавления на пияните победители, които се случват дори и във войски с най-голям ред и чинопочитание, ако се състоят от представители на различни народи. Но самите гръцки тирани се оказали много по-жестоки, отколкото чуждите завоеватели. Говореше се за жестоки наказания, постигнали игралите танца на свободата. Смяташе се, че най-щастливи от всички са се оказали жителите, които навреме подготвили бягството си на запад и измъкването на семействата си на сигурно място.
Това беше, което научихме за Йония с връщането ни от Ерикс. Откровено трябва да призная, че не скърбях особено за Милет, тъй като се бях примирил с участта му още когато напускахме Ладе. Все пак струваше ми се жалко, че с гибелта на града в живота ми наистина окончателно бе свършило славното време на разкош и изтънченост. Потъгувахме няколко дена с Дорией и поляхме земята с виното на Танаквил в чест на Милет, но не отрязахме косите си, тъй като сметнахме, че това би било по-скоро двуличие от наша страна.
Най-вярната преценка за случилото се чухме от устата на Дионисий.
— Атиняните все още не са покорени — заяви той, — макар много хора да се кълнат, че великият цар на персите лично участвал в похода, та да отмъсти на Атина заради Сарди. Но за това ще са му нужни години. Първо на персите ще им се налови да укрепят владенията си на островите, а и походът към Гърция, отвъд морето, изисква по-продължителна подготовка. Но хората говорят, и на това вярвам, че великият цар сам е заповядал на царедворците си от време на време да му шепнат на ухото: „Господарю, не забравяй Атина!“ Ето как виждам нещата… — въздъхна Дионисий, като ни гледаше с големите си влажни очи. — След падането на Милет Източното море може да се приеме вече за финикийско, а всички йонийски кораби са пленени от персите. Ако Гърция бъде покорена, независими ще останат само западните земи, тези, които са между Картаген и земите на тиренците. Ето защо трябва колкото се може по-скоро да потеглим към Масилия. Макар че, ако боговете ни дарят с дълъг живот, някой ден бихме могли да бъдем свидетели на алчни персийски нападения дори там.
Микон възрази с негодувание:
— Преувеличаваш, Дионисий! Доколкото ми е известно, никой досега не е могъл да завладее целия свят — дори Египет и Вавилон не са могли да постигнат подобно нещо. Не вярвам Дарий, царят на персите, да успее да победи например скитите.