Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Още преди да отворя уста, тя сложи ръка на рамото ми и ме помоли:
— Турмс, не казвай нищо! Помисли и за мен. Знай, че търпението ми се изчерпва.
— Твоето търпение! — не се въздържах аз. — Но защо?
— Защото търпението и на най-влюбената жена си има граници. Откакто сме дошли тук, в Химера, аз разбрах, че ние с теб изобщо не си подхождаме. На теб не ти харесват някои неща в нрава ми. Ах, Турмс, как можахме да направим такава грешка?
Тя рухна на ложето в отчаяние и като закри лицето си изведнъж се разрида. Всяка нейна въздишка се забиваше като стрела в сърцето ми и аз вече не знаех какво да мисля и още по-малко — какво да правя. Започнах да вярвам, че съм виновен за нещастието й, но щом си спомних за сконфузения Дорией и за смутения Микон, както и за държанието й пред Дионисий, усетих, че кръвта нахлува в главата ми. Вдигнах ръка, за да я ударя. В същия миг обаче очите ми се плъзнаха по съблазнително безпомощното й тяло и ръката ми се отпусна, а огънят на Афродита лумна в собствената ми плът.
Опомних се чак когато Арсиное беше в обятията ми и на мен ми се струваше, че летим, притиснати един до друг, високо над облаците.
Тя ме докосна нежно по челото и попита с укор в гласа:
— Ох, Турмс, защо се отнасяш тъй лошо към мен? Знаеш, че те обичам безумно!
Очите й ми подсказаха, че не ме лъже.
— Арсиное! — възкликнах аз, не вярвайки на ушите си. — Защо говориш така? Как могат устните ти да произнесат тези думи, точно когато разбрах, че ми изневеряваш с най-добрите ми приятели?
— Това не е истина — възрази тя и отвърна поглед.
— Ако ме обичаше истински… — започнах аз, но изпитах жалост към самия себе си и думите ме задавиха.
Арсиное разбра, доби сериозен вид и заговори със съвсем друг тон:
— Да, Турмс, аз наистина съм непостоянна. Но аз съм жена, на която не бива да се доверяваш току-така, както и аз самата си нямам доверие. Но в едно нещо не бива да се съмняваш: в моята обич към теб. Обичам само теб и никой друг, разбираш ли! И така ще бъде винаги, запомни! Заради теб се отказах от хубавия си живот!
Тя говореше толкова прочувствено, че й повярвах. Обидата ми се стопи и вместо нея ме завладя тъга.
— От думите на Микон разбрах, че…
Тя закри устните ми с длан и помоли:
— Повече нито дума! Признавам, че съм виновна, но всичко стана някак си не по моя воля. Ти искаше да се престоря на Аура.
— Но Микон каза… — опитах се да дообясня.
— И не те е излъгал — каза тя. — В тези неща всичко зависи от жената. След като се съгласих заради теб да приема чужд образ, не можех да се държа като проста жена. Разбира се, той забеляза разликата, но не се усъмни ни най-малко. — Помълча малко и реши да ме подразни: — Впрочем Микон се оказа доста добър…
— Млъкни! — извиках аз. — Остава само да започнеш да ми го хвалиш! Но, Арсиное, отговори ми, какво общо имаш с Дорией?
— Говорих с него, след като Танаквил ми разкри намеренията му — призна жрицата. — Мъж като него сигурно би могъл да съблазни всяка жена. Но според мен той не ме разбра правилно и аз отново станах жертва на красотата си.
— Значи и той! — заскърцах със зъби.
Скочих и затърсих меча си, но Арсиное ме хвана за ръката.
— Между нас не се случи нищо непристойно — обясни тя. — Дадох му да разбере, че нямам намерение да падам в клопката му. Той помоли за извинение и в края на краищата ние си останахме само приятели. — Тя се усмихна и добави: — Турмс, аз мога да му помогна да осъществи стремежите си. Той не е глупав и не иска да вижда в лицето ми враг, което неминуемо би станало, ако ме беше оскърбил.
Надеждата и съмнението се бореха в душата ми, когато погледнах в очите й.
— Можеш ли да се закълнеш — попитах аз накрая, — че Дорией не те е докосвал?
— Дали ме е докосвал или не ме е докосвал — какво значение има? Е, докосна ме. Но имай предвид, че той въобще не ми е по вкуса. И изобщо между нас не се случи нищо такова, за което се съмняваш. Готова съм да се закълна, в който и да е от боговете. Избери! В кого искаш да се закълна?
— Закълни се в името на любовта ни! — предложих аз.
— Кълна се! — каза тя след мигновено колебание, но на мен не ми трябваше повече.
Скочих, преди да успее да ме задържи.
— Чудесно! — извиках. — Ще отида да разбера как точно е станало всичко.