Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Не весло, а меч, кълна се в Херакъл! Престани да ме дразниш, иначе ще забравя, че си ми гостенин, и наистина ще те убия! И тъй — значи ти със сигурност се каниш да потеглиш за Масилия. Но знай, Дионисий, че аз няма да тръгна никъде, а ще остана тук, за да завзема Сегеста и Ерикс. Аз съм потомък на Херакъл и тези земи ми се падат по право. Готов съм да докажа законността на исканията си пред картагенския съд и непременно ще съумея да ги убедя. За всичко това са ми необходими корабите и съкровищата ни. Пък и синовете на жена ми от първия й брак вече готвят въстание в Сегеста, а с парите на Танаквил мога да си спечеля съюзници сред сикулите, които живеят в горите на Сицилия. Няма да е трудно да се завземе Сегеста — продължи той, — понеже тамошното население е отвикнало да се бие. Знаят само да се развличат със състезания на атлети и да ловуват с кучетата си. Завземането на Ерикс ще бъде по-трудно, но една жена ще ми помогне… — Той се стресна и погледна към мен, след което се изчерви и каза: — Исках да кажа, че една жрица от Ерикс ще ни бъде от полза, тъй като познава всички подземни проходи и ще ни помогне да завземем храма и даровете, принесени в чест на Афродита.
Аз разбрах, че е дошло време да се намеся. Скочих и се развиках:
— Кога и къде си имал възможност да преговаряш с Арсиное? Какво сте правили зад гърба ми? Защо тя не ми е споменала нито дума за плановете ви?
Дорией не издържа погледа ми и наведе засрамено очи:
— Може би имате навик да си говорите за други неща — опита се да се защити той. — Не искахме да те безпокоим за дреболии. Арсиное взе решение и от твое име.
Микон поклати глава в недоумение и попита:
— Извинете, но коя е Арсиное?
— Жената, която ти бъркаш с Аура и която всъщност е похитената от мен жрица на Афродита от Ерикс. Тя се преструваше на Аура, за да можем по-лесно да напуснем Ерикс и да не изпратят по петите ни потеря.
Микон закри лицето си с длани и отпусна глава. Исках да го ободря и затова го потупах по рамото:
— Нима забрави, че в резултат на опасния ти опит с Аура се случи нещастие в Ерикс? Та нали ти самият запали погребалната й клада! Микон, Аура е мъртва и нищо не може да се направи.
Той ме погледна с блеснали от щастие очи и възкликна:
— Значи всичко това е истина? А аз мислех, че бълнувам и че съм имал видения в пиянски сън! Не исках да споделям дори с вас двамата, макар да сте ми приятели, защото аз съм лечител, и се срамувах от себе си. Значи отново съм свободен! Какво щастие! Да бъде благословен прахът на Аура! Все едно че се родих отново! — От радост той скочи и затанцува из залата, като пляскаше с ръце и възклицаваше на висок глас: — А аз мислех, че полудявам, когато гледах, че Аура е жива, макар и много променена, и когато усещах, че прегръдката й е по-упоителна отколкото по-рано!
Смисъла на думите му проумях доста бавно, но когато го проумях, усетих, че настръхвам от ужас. Ала се намеси Дорией. Позеленял от гняв, той разби една скъпоценна чаша на масата и извика:
— Жалък знахар, как смееш да докосваш Арсиное! Никога не съм чувал нищо по-отвратително!
Обаче аз не позволих на Дорией да се нахвърли върху Микон. Скочих пред него, хванах го за раменете, разтърсих го и го попитах:
— Дорией, защо защитаваш целомъдрието и честта на Арсиное с такава ревност? Не е ли това единствено моя работа? Микон се е заблуждавал и постъпката му би могла да се извини, но какво ти дава право на теб да се увърташ около Арсиное? Обясни ми, преди да съм те удушил. Още веднъж те питам: как точно успя да я уговориш да ти помогне при завземането на Ерикс?
Дорией се закашля смутен и измънка:
— Аз не съм я уговарял, кълна се в боговете, Турмс! Тя си е просто такава — впечатлителна и прозорлива — и сама схвана желанието ми. Но нахалството на Микон ми се стори обидно. А какво лошо има, дори да съм я разпитал за Ерикс?
Идеше ми да се развилнея и да изпочупя всичко наоколо, но Дорией се опита да ме възпре:
— Турмс, бъди разумен, не сме сами! Защо да говорим за всичко това пред странични хора?
Той хвърли поглед на Дионисий, който от своя страна също се намеси:
— Мислите ти, Дорией, са безспорно интересни, но още повече ме интересува коя е жената, която е съумяла да докара до безумие трима достойни мъже.
В същия миг в залата влезе Арсиное, а зад нея пристъпваше, облечена в разкошни одежди и със скъпоценности на шията и китките си, Танаквил. При всяко нейно движение тежките гривни и огърлици подрънкваха, сякаш бяха доспехите на някой хоплит. Арсиное пък беше облечена доста скромно, дори по-скромно и оскъдно, отколкото ми се нравеше. Беше си сложила туника от извънредно тънък плат, която беше прикачена със златна игла само на едно от рамената й. Това облекло по-скоро подчертаваше тялото й, отколкото да го скрива. Гърдите й бяха полуоткрити и между тях блестеше селенитът, който й бях дал, окачен на златна верижка, явно етруска изработка. Верижката виждах за първи път и не знаех откъде се е взела.