Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Привет, Дионисий, могъщи властелине на моретата! — любезно поздрави Арсиное. — Неизказана радост е да мога най-сетне да се срещна с теб. Слушала съм много за бойните ти подвизи и за богатствата, които си скрил в съкровищницата на тирана на този град.
Дионисий я изгледа изненадано, след което възкликна гневно, обръщайки се към нас:
— Вие полудели ли сте и тримата, че споделяте такива неща с жена? Да не ви е ухапало бясно куче, или е нещо още по-лошо?
Арсиное отпусна смирено глава:
— Ти си прав и аз наистина съм само немощна жена — прошепна тя. — Но повярвай ми, о, красиви Дионисий, че сърцето ми е свикнало да пази съкровените мъжки тайни и дори е много по-надеждно от хранилището на Кринип.
Тя се усмихна сладостно и аз изведнъж забелязах, че никога досега не бях виждал тази усмивка. Неизвестно защо, Дионисий взе да върти смутено очи и накрая каза:
— Единственото, на което успя да ме научи майка ми — тя беше робиня — е никога да не се доверявам на моряците. А пък аз знам от личен опит, че никога не трябва да се доверявам на жени. Да кажа тайната си на жена, е все едно да я извикам на пазарския площад. Но като гледам колко печални са очите ти, жрицо, започвам да се съмнявам и да мисля, че може би ти си изключение и че на теб трябва да ти се вярва.
— Арсиное — извиках аз, — не смей да го гледаш така!
Но думите ми не постигнаха никакво въздействие. Арсиное седна в края на ложето, на което се беше изтегнал Дионисий, и се вторачи в него с влюбен поглед. Танаквил счупи печата на нова амфора с вино и Арсиное стана, за да налее на Дионисий.
Когато пое чашата, видях, че ръката му трепереше и той разля няколко капки на пода. След като изпи на един дъх съдържанието й, той продължи речта си:
— Думите ти ме потресоха тъй много, жрицо, че забравих какво исках да кажа. Често са ме наричали силен и смел, но никой никога не ме е наричал красив. Обясни, какво искаше да кажеш, като ме нарече красив?
Арсиное кривна глава на една страна, вгледа се внимателно в чертите на Дионисий и заяви:
— О, господарю на моретата! Твоят поглед кара страните ми да порозовеят. Сигурно не е разумно жена да говори така пред мъж, но когато влязох, видях първо теб — със златни халки на ушите, с гъста коса и черна брада. Стори ми се, че виждам някой бог или някой титан. Мъжката красота е особена, тя съвсем не прилича на женската — продължи Арсиное. — Зная, че много жени харесват стройната юношеска красота. Но аз предпочитам като твоята красота, Дионисий. Харесват ми силните ти ръце и нозе, харесва ми черната ти брада, на която, ако се хвана и се провеся, ти може би дори не би забелязал! О, Дионисий, възхищавам се на големите ти блестящи очи! Мисля, че по-красив мъж от теб никога не съм срещала.
Забелязах, че погледът на Дионисий притъмня. Когато Арсиное протегна длан и докосна с пръсти златната му обица, той се отдръпна като ужилен.
— Кълна се в Посейдон! — почти прошепна той. — Всичко това е лъжа! Повтарям — най-долна лъжа! Замълчи, не ти вярвам, жено!
Дионисий скочи и избяга от залата. На входа на къщата се спъна в щитовете ни и падна. Притичахме му се на помощ, но той стана бързо и се измъкна от ръцете ни с ругатни. След това се завтече към външната порта и я хлопна яростно зад гърба си.
Когато се върнахме в залата, мълчахме и не знаехме какво да си кажем. Арсиное, щом го забеляза, се усмихна и ми хвърли сладострастен поглед:
— Скъпи Турмс, ела при мен. Нямаш причини да се гневиш. Необходимо е да споделя някои неща с теб.
Когато излизах от залата с Арсиное под ръка, видях как Дорией удари Микон по лицето. Лечителят загуби равновесие и се сгромоли на пода с учуден израз.
2.
Щом останахме насаме, аз се вгледах внимателно в Арсиное, като че ли я виждах за първи път. Не можах да измисля нищо друго, затова казах:
— Не те ли е срам да се разхождаш полугола пред непознати мъже?
— Но ти сам искаш да се обличам скромно и евтино — възрази Арсиное. — Ти сам ми се оплака, че си изхарчил много пари покрай мен и че си направил толкова много дългове, та не можеш да се изплатиш за цяла година. И ето, аз се мъча да поправя малко нещата.