Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Когато си спомням всичко това, разбирам, че всъщност тя не викаше толкова високо, колкото ми се струваше. Сякаш и самата тя не искаше да тревожи спътниците ми и другите обитатели на дома. Но тогава, в тишината на нощта, на мен ми се струваше, че гласът й ехти, и аз трябваше насила да я накарам да замълчи. Ала щом я притиснах до себе си, изведнъж в мен лумна огънят на Афродита. Долепих устни до нейните и ние паднахме на ложето. Чувствах как сърцето й бие също толкова силно, колкото и моето.
След кратко време тялото й омекна и стана податливо, ръцете й прегърнаха шията ми и тя отметна глава назад, дишайки тежко и шумно.
— О, Турмс — шепнеше тя. — Защо постъпи така с мен? Не исках това. Не исках! Съпротивлявах се, но ти си по-силен от мен и сега трябва да тръгна с теб накрай света.
Тя отново ме прегърна трескаво и започна да обсипва с горещи целувки лицето ми и ръцете ми. Галеше драскотините по кожата ми и шепнеше:
— Нали не те боли, любими? Не исках да ти сторя нищо лошо. О, Турмс, никой мъж не може да се равнява с теб! Аз съм твоя, само твоя! Дръж ме здраво в обятията си. — Тя се повдигна на лакът, прекара ръка по бузата ми и ме дари с влюбен поглед. Очите й блестяха от светлината на лампата. — Ще тръгна с теб където искаш, любими — кълнеше се тя. — Ще оставя богинята, ще се откажа от разкоша, ще забравя всички други мъже. О, Турмс, дори да беше последен просяк, с радост бих живяла с теб и бих споделяла насъщния ни хляб, радвайки се, че те има, и без да помисля дори да променя съдбата си. Колко те обичам, Турмс! Но струва ми се, че и ти ме обичаш поне малко, щом се реши на такава опасна крачка като похищение на жрица от храма й.
Аз на свой ред, размекнат от думите й, побързах да я уверя, че я обичам повече от всичко на света. Думите ми допаднаха на Арсиное и тя стана и започна да се разхожда неспокойно из стаята. Говореше, че й трябват много дрехи, преди всичко от фина коприна. Самият аз бях чисто гол. Само на шията ми висеше селенитът, единствената ценност, която притежавах. Щом видя как блести камъкът, тя изведнъж се спря и го докосна.
— Красив е, трябва да видя дали ми отива.
Без да иска разрешение, тя смъкна украшението от шията ми и го окачи на своята. Проточи врат и се опита да го разгледа, като се оплака, че в стаята няма огледало.
— Наистина, колко забележително блести върху кожата ми — говореше тя. — Но ми е нужна златна верижка, от тези, които тиренските майстори могат да изработват.
Отвърнах й, че скромната лента, на която беше закачен камъкът, е оплетена от тревата на Артемида и затова подхожда на лунен камък.
— Можеш да вземеш камъка — усмихнах се аз. — Той и без това не ме опази от безумие — щом се влюбих в теб като луд.
Тя ме погледна сърдито и попита:
— Ах, така ли било? Щом си се влюбил в мен, значи си луд? В такъв случай веднага трябва да се разделим и аз се връщам в храма. Вземи си глупавия камък, щом ти е бил толкова нужен!
Тя скъса лентата и захвърли камъка в лицето ми, след което се разплака. Обезумял от мъка, аз скочих и започнах да я утешавам, уверявайки я, че греши. После сложих насила камъка в ръката й и обещах да й купя златна верижка веднага щом се доберем до Химера.
— Не ми е нужен този камък, той отдавна не е нищо за мен — рекох, без да се замисля.
Тя ме погледна през сълзи и каза с упрек:
— А, такава ли била работата. Не бях се досетила. Не се отличаваш с деликатност и възпитание! Значи трябва да се радвам на всяко благоволение и да ти благодаря за всякакви дрънкулки? О, нещастната аз! Защо ли сърцето ме тегли към теб?
Всичко това започна да ми омръзва и аз казах:
— Това е чудесен камък, но ако искаш, можеш да го хвърлиш. Истина е, че блести прекрасно върху кожата ти, но предпочитам да се любувам на гърдите ти: те за мен са неизмерно по-красиви.
В отговор тя се развика сърдито:
— Надявам се, че няма вечно да ме държиш гола и че не трябва да бродя до края на света с теб без парцал върху тялото си!
— Слушай, Арсиное, или Истафра, или както те наричат! — не се въздържах аз. — В името на богинята, замълчи! Не е време за караници сега. За това имаме цял живот пред нас. Дори да имах достатъчно пари, за да ти купя всичко, което искаш, би трябвало да наемем цял керван магарета с кошове, за да пренесем дрехите ти. А ние трябва да се измъкнем оттук колкото се може по-незабелязано. Така че ще тръгнеш с нас, облечена в дрехите на Аура, докато не стигнем в Химера. Там ще видим колко от желанията ти мога да изпълня.